Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 87

Зад гърба му люкът се разби с трясък. Кърк изскочи с рев през него. Джейсън напрегна силите си докрай, доколкото това бе възможно при двойното притегляне, и се хвърли напред през люка на ракетата. Сграбчи с две ръце лоста за аварийно изстрелване и го дръпна надолу.

В същия миг сигналният звънец даде тревога и люкът се трясна буквално под носа на Кърк. Единствено рефлексите му на пириец го спасиха да не бъде премазан.

Заредените с твърдо гориво стартови двигатели се възпламениха и аварийната ракета катапултира от кораба-майка. Светкавичното ускорение прилепи Джейсън към палубата, после ракетата пое крива на свободно падане и той се понесе из въздуха. Главният реактивен двигател не заработи.

Сега вече Джейсън разбра какво означава да знаеш, че си мъртъв. Без гориво ракетата щеше да тупне като камък долу в джунглата и да се разбие на хиляди парченца при удара. Нямаше спасение.

Двигателите обаче включиха, забоботиха, а Джейсън отново падна на палубата и си удари носа. Но се надигна, разтърка го и се усмихна. Значи в резервоарите имаше гориво — забавянето при старта просто беше част от самото катапултиране, като по този начин се даваше възможност на ракетата да се отдели от кораба. А сега трябваше да я овладее. И той се намести на пилотското място.

След получената от висотомера информация автопилотът бе задържал ракетата на курс успореден на земята. Както при всички аварийни ракети, и тук управлението се оказа детински просто, предназначено за изпаднали в беда новаци. Автопилотът не можеше да се изключи — функционираше паралелно с ръчното управление и предпазваше от неразумно пилотиране. Джейсън завъртя руля, за да направи остър завой, но автопилотът го омекоти до полегата крива.

През люка се виждаше как огромният кораб открива огън от много по-остър ъгъл. Джейсън не знаеше нито кой го пилотира, нито какво бяха намислили… но не можеше да рискува. С все сили тласна руля напред за светкавично спускане и взе да проклина, като видя как плавно се понесе надолу. По-големият кораб нямаше такива ограничения. Просто промени курса със зашеметяваща маневра и полетя към него. От носовите оръдия откриха огън и взривът на кърмата разтресе малката ракета. От това автопилотът или излезе от строя, или пък този път реши да се подчини. Плавното спускане се превърна в неудържимо падане и джунглата започна да придобива все по-огромни размери.

Джейсън върна руля в предишното положение и едва успя да закрие лицето си с ръце, преди ракетата да се разбие.

Грохотът на двигателите и пукотът на пречупените дървета се сляха в оглушителен трясък. После настъпи тишина и от мястото на катастрофата се издигна дим. А високо горе корабът кръжеше колебливо. Спусна се малко по-ниско, сякаш искаше да се приземи, за да разузнае. След това се издигна отново, тъй като от града дойде настойчив зов за помощ. Предаността към своите надделя, той направи завой и забълва огън по пътя към дома.

23.

Клоните на дърветата бяха забавили падането на ракетата, предните й двигатели бяха изгорели при принудителното кацане, но тресавището бе омекотило до известна степен удара. Разбитият цилиндър потъваше бавно в застоялата вода и тиня. Носът вече беше доста надълбоко, когато Джейсън успя да отвори с ритник аварийния люк в средата на корпуса.