Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 86

Джейсън излезе със залитане и тръшна люка след себе си. Едва успя да го залости, и Кърк заблъска неудържимо отвътре. Металът заскърца, заогъва се и поддаде. Една от пантите изхвърча, а другата се държеше едва. При следващия удар щеше да отиде и тя.

Джейсън обаче не си губеше времето. Не изчака да види дали люкът ще спре беснеещия пириец. На кораба нямаше люк, който да може да го спре. Затова се спусна по стълбата колкото се може по-бързо. На кораба не беше в безопасност, което означаваше, че трябва да се махне оттук. Пред него се намираше палубата с аварийните ракети.

Откакто ги видя за първи път, Джейсън често се сещаше за тях. Макар и да не беше предвиждал точно такава ситуация, той знаеше, че може да настъпи момент, когато да му потрябва собствено превозно средство. Аварийните ракети му се бяха сторили най-доброто разрешение, само дето Мета му бе казала, че нямат гориво. Тя беше права в едно — резервоарите на ракетата, в която бе влязъл, наистина бяха празни, той провери. Обаче имаше още пет, които не бе проучил. Тези негодни за употреба ракети дълго не му излизаха от ума и най-накрая Джейсън стигна до единственото, както се надяваше, правилно заключение.

Пирийците нямаха друг кораб. Мета му беше казала, че отдавна искали да си купят още един, но все не им стигали средствата. Военните разходи винаги успявали да погълнат всичко. Всъщност и един кораб им вършеше работа. Единствената трудност се състоеше в това, че той непрекъснато трябваше да е в действие, иначе пирийският град загиваше. Без доставките щяха да ги изтребят само за няколко месеца. Затова беше изключено екипажът да изостави кораба си. Не можеха да го напуснат, в каквато и беда да изпаднеше. Ако загинеше корабът, загиваше целият им свят.

По тази логика нямаше нужда да се зареждат с гориво спасителните ракети. Или не всичките. Здравият разум обаче изискваше поне в една от тях да има гориво, за да може тя да се използва за кратки полети, които биха били нерентабилни за кораба-майка. Тук нишката на логиката му изтъняваше. Прекалено много „ако“. Ако те въобще използваха аварийните ракети, една от тях би трябвало да е заредена с гориво. Ако това бе така, сега в една от тях има гориво. И ако е така… в коя от шестте има? Джейсън нямаше време да ходи да проверява. Трябваше да улучи от първия път.

Разсъжденията му го бяха довели и до самия отговор — последният от дълга поредица предположения. Ако една от ракетите бе заредена, това би трябвало да е най-близката до командната кабина. Точно тази, към която се бе втурнал сега. От този низ догадки зависеше животът му.