Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 84

— Отпред има нещо… различно — извика дрезгаво задъханият глас от високоговорителя. Изведнъж тясната пещера се разтвори бавно и се превърна в една необятна кухина, толкова голяма, че таванът и стените се изгубиха в далечината.

— Какво е онова ей там? — попита Кърк. — Насочете прожекторите към него, надясно.

Изображението на екрана сега стана мъгляво и размазано, тъй като пречеха каменните пластове. Въпреки че подробностите не се виждаха съвсем ясно, пред тях очевидно се изправяше нещо необикновено.

— Никога не съм виждал… нещо подобно преди — чу се от високоговорителя. — Като някакви огромни растения са, високи най-малко десет метра… но пък се движат. Тези клони, пипала или нещо от този род непрекъснато се извиват към нас и пред очите ми причернява все повече и повече…

— Застреляйте едно и да видим какво ще стане — каза Кърк.

Последва изстрел и в същия миг вълната от духовна ненавист се стовари с още по-голяма сила върху хората и ги повали на земята. Те се затъркаляха от болка, изгубиха и съзнание, и способност да мислят или да се бият с подземните зверове, които се нахвърлиха отново върху тях.

Дори високо горе, в кораба, Джейсън почувства удара върху съзнанието си и се зачуди как ли се е отразил на хората долу. И останалите пирийци в командната зала бяха разтърсени. Кърк блъскаше по рамката на екрана и крещеше на мъжете долу, които не го чуваха:

— Изтегляй се, върни се…

Беше твърде късно. Те помръдваха едва-едва под победното шествие на Пирийските животни, които затърсиха с нокти уязвимите в екипировката им места. Един от мъжете обаче се раздвижи, изправи се и с голи ръце отпъди тези чудовища. След това политна напред и се наведе над телата, които се гърчеха под него. Напрегна рамене и с мъка издърпа още един човек. Той бе мъртъв, но раницата му беше на гърба. Окървавените пръсти на живия затършуваха в нея, след което вълната на смъртта погълна и двамата.

— Това беше бомбата! — извика Кърк на Мета. — Ако не я е пренастроил, все още имаме минимум десет секунди. Да се махаме оттук!

Джейсън едва успя да се тръшне на креслото за ускорение и двигателите стартираха. Налягането го притисна надолу, продължавайки да се увеличава стремително. Причерня му пред очите, но той не изгуби съзнание. Въздухът свистеше пронизително при допира с корпуса, ала всичко утихна, след като напуснаха атмосферата.

Мета тъкмо намаляваше скоростта, когато на екраните избухна ослепителна, бяла светлина. Те мигновено отвърнаха поглед и камерите на корпуса изгоряха. Мета включи в действие филтрите, после натисна някакъв бутон и ги замени с нови.

В далечината, долу, сред кипящото море на мястото, където преди секунда се намираше островът, се издигаше огромна пламтяща гъба. Тримата я гледаха безмълвно и неподвижно. Кърк се съвзе пръв.

— Давай към дома, Мета, и се свържи с оперативния отдел на екрана. Загинаха двайсет и пет души, но си изпълниха задачата. Изтребиха онези зверове… каквито и да бяха те… и сложиха край на войната. Едва ли един истински мъж може да мечтае за по-достойна смърт.