Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 76

Това състояние имаше едно-единствено предимство. Липсата на мисловен натиск му позволяваше да се съсредоточи по-лесно. Въпреки умората, разработването на чертежите вървеше бързо.

Мета пристигна късно същия следобед и му донесе частите, които бе поръчал. Тя плъзна дългата кутия по работната маса, отвори уста да каже нещо, но се отказа. Джейсън вдигна поглед към нея и се усмихна:

— Объркана ли си?

— Не знам какво искаш да кажеш — отвърна му тя. — Не съм объркана. Просто ме е яд. Редовният курс е отменен и графикът на доставките ни ще изостане с месеци. И вместо да пилотирам или да дежуря на периметъра, ми се разрешава единствено да се мотая наоколо и да те чакам. И после да извърша някакъв тъп полет в определена от теб посока. Още ли се чудиш, че ме е яд?

Джейсън внимателно монтира частите на шасито, преди да й отговори:

— Както казах, ти си объркана. И мога да ти обясня в какъв смисъл… което ще те обърка още повече. А, честно казано, много ми е трудно да устоя на такова изкушение.

Тя го погледна през масата, смръщи вежди и несъзнателно взе да навива и да развива с пръст кичурче коса. Джейсън я харесваше такава. Като чистокръвен пириец в стихията си, тя притежаваше индивидуалност, колкото едно винтче в машина. Но излезеше ли от схемата, му напомняше повече за момичето, което бе опознал по време на първия си полет към Пиръс. Чудеше се дали е възможно да я накара действително да вникне в думите му:

— Не искам да те обиждам, когато казвам „объркана“, Мета. Не може да се чувстваш другояче, като се има предвид произходът ти. Имаш островен характер. Пиръс, разбира се, е един необикновен остров с множество високоволтови проблеми, в разрешаването на които си специалист. Ала той все пак си остава само един остров и нищо повече. Щом обаче се изправиш пред някой космополитен проблем, ти се объркваш. И още по-лошо става, когато островните ти проблеми се разглеждат в по-широк смисъл. Все едно че играеш на някаква игра, чийто правила непрекъснато се променят.

— Говориш глупости — отряза го тя. — Пиръс не е остров и борбата за оцеляване определено не е игра.

— Съжалявам. Използвах сравнение, при това не много уместно. Нека разгледаме проблема по-конкретно. Да предположим, кажа ти, че ей там, отсреща на рамката на вратата виси летящо жило…

Мета не го изчака да довърши и светкавично насочи оръжието си натам. Столът на пазача се преобърна с трясък. Той за секунда се отърси от полудрямката си, застана нащрек и също взе вратата на прицел.

— Това беше само пример — каза Джейсън. — Там всъщност няма нищо.