Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 65

При тези думи и двамата пирийци избухнаха в необуздан смях. Не след дълго слабостта накара Рес да престане, но Накса продължи и така се закашля, че трябваше да си полее главата с вода от една кана с формата на кратуна.

— Не мога да не ти повярвам — каза Рес. — Точно такива глупости говорят. Тези хора не знаят нищо за света, в който живеят. Надявам се, че и всичко останало, което каза, е вярно, но дори и да не е, ти си добре дошъл тук. Поне в едно съм сигурен — че си чуждоземец. Нито един от онези боклукчии нямаше да си мръдне пръста, за да ми спаси живота. Ти си първият чуждоземен, който виждат моите хора, и поради това си два пъти добре дошъл. Ще ти помагаме както можем. Моята ръка ще е и твоя.

Последните думи прозвучаха като ритуал и когато Джейсън ги повтори, Накса му кимна в знак на одобрение. В същото време Джейсън почувства, че те са нещо повече от празен ритуал. На Пиръс взаимозависимостта означаваше оцеляване и той знаеше, че тези хора се бореха рамо до рамо и до последна капка кръв със смъртните опасности, които ги заобикаляха. Надяваше се, че ритуалът ще включи и него в защитната сфера.

— Достатъчно за тази вечер — каза Рес. — Петнистата болест ме е изтощила, а лекарството ти ме превърна в пихтия. Тук ще пренощуваш, Джейсън. Има одеяло, но няма легло, поне засега.

Ентусиазмът така бе увлякъл Джейсън, че той съвсем бе забравил как цял ден напряга сили под двойно по-голямото притегляне. Сега вече умората го повали окончателно. По-късно смътно си спомняше единствено как отказа храната и се изтърколи на одеялото на пода. Нищо повече.

17.

Болеше го всеки квадратен сантиметър по тялото, където двойното притегляне го бе притискало към коравите дъски на пода. Очите му лепнеха, а и от време на време неописуем вкус изпълваше устата му. С голямо усилие приседна и едва се сдържа да не изохка, когато ставите му изпукаха.

— Добър ден, Джейсън — извика от леглото Рес. — Ако не вярвах толкова силно в медицината, щях да се изкуся и да кажа, че в машината ти има някакво чудо, което ме излекува за една нощ.

Той несъмнено се оправяше. Възпалените петна бяха изчезнали, а очите му бяха изгубили трескавия си блясък. Седеше, подпрян на възглавница, и гледаше как утринното слънце разтапя по полето градушката, която бе паднала през нощта.

— Отсреща в шкафа има месо и вода или виск за пиене.

Вискът се оказа дестилирана напитка с необикновено въздействие, която мигновено проясни замъгленото съзнание на Джейсън, но пък изпълни ушите му с леко звънтене. А месото беше от съвсем слабо опушена плешка. Откакто бе напуснал Даркан, не бе ял толкова вкусно. Храната и напитката възстановиха вярата му в живота и бъдещето. Той остави чашата си с въздишка на облекчение и се огледа наоколо.

Тъй като тревогата за непосредственото оцеляване и изтощението му изчезнаха, мислите му автоматично се върнаха към проблема. Какво всъщност представляваха тези хора… и как ли бяха оцелели в тази смъртноопасна пустош? В града му бяха казали, че са диваци. Въпреки това на стената имаше грижливо поддържан и поправен предавател. А до вратата — арбалет, който стреляше с машинно изработени метални стрели; по тях все още личаха следи от струговане. Трябваше му единствено малко повече информация. Като начало би могъл да се отърве от известна част от дезинформацията си.