Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 67

Това бе една сурова, но в основата си правдива присъда. Поне от гледна точка на страничния наблюдател. Джейсън не се и опита да обясни на разгневения си събеседник, че пирийците от града смятат собственото си поведение за единствената логична алтернатива. Вместо това го попита:

— Как въобще се е стигнало до тази битка между вашите две групировки?

— Не зная — отвърна Рес. — Много пъти съм мислил по този въпрос, но от този период не са останали никакви документи. Добре ни е известно, че всички сме потомци на пристигнали по едно и също време заселници. Някъде, в един момент двете групировки се разделят. Може и война да е имало, в книгите съм чел за войните. Имам една непълна теория, без да мога да я докажа, че всичко иде от местонахождението на града.

— Местонахождението… не разбирам.

— Ами ти познаваш боклукчиите и си виждал къде се намира градът им. Как пък са успели да го разположат точно в центъра на най-дивото място на планетата. Знаеш, че не ги е грижа за никое друго живо същество освен за тях самите — стреляй и убивай — такава е тяхната логика. Тъй че без много-много да разсъждават, са построили града си на възможно най-тъпото място. Сигурен съм, че предшествениците ми са видели колко е глупаво всичко това и са се опитали да им го кажат. Не е ли това достатъчна причина за война, а?

— Може би… ако нещата са се развили по този начин — отвърна Джейсън. — Но ми се струва, че си обърнал проблема отзад напред. Войната се води между пирийските форми на живот и хората, като всяка от страните се бори за унищожаването на противната. В стремежа си да изтребят докрай нашественика формите на живот се видоизменят непрекъснато.

— Твоята теория е още по-безумна и от моята — заяви Рес. — Това въобще не е истина. Признавам, че природата на тази планета не е особено ласкава, ако може да се вярва на онова, което съм прочел в книгите за другите планети — но тя не се променя. Трябват ти здрави крака и зорки очи, за да се предпазиш от всичко, което е по-силно от теб, но все пак има начин да оцелееш. Във всеки случай причината за това едва ли е от значение. Боклукчиите непрекъснато си търсят белята и аз с радост виждам, че си я намират.