Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 63

Докато Джейсън говореше, главата на болния падна безжизнено назад от изтощение. Но в очите му все още гореше огън.

— Бъди спокоен… На никого не искам да сторя зло — каза Рее. — Тъкмо обратното. Както виждаш, страдам от болест, която нашите лекове не могат да пресекат. Още няколко дни и с мен е свършено. Ами… виждал съм как градските хора… си служат с някакъв апарат. Прилепят го върху рана или ухапано от животно. Да ти се намира една от тези машинки?

— Прилича ми на описанието на апарата за първа помощ — Джейсън докосна копчето на колана си и той се озова в ръцете му. — Ето, моят е тук. Той анализира и лекува повечето…

— Би ли го използвал за мен? — прекъсна го Рес с още по-настойчив глас.

— Извинявай. Трябваше да се сетя — и той пристъпи напред и прилепи апарата върху едно от възпалените места по гърдите на Рес. Сигналът за включване светна и острието на анализатора се плъзна надолу. При завръщането му устройството забръмча, щракна три пъти и три отделни инжекции се забиха в кожата на болния. След това светлината угасна.

— Това ли е всичко? — попита Рес, като гледаше как Джейсън прибира апарата си на колана.

Джейсън кимна, вдигна поглед и забеляза, че по лицето на болния се стичат сълзи. В същия момент ги усети и Рес и ядосано ги избърса.

— Когато човек е болен — изръмжа той, — тялото и чувствата му го предават. Мисля, че от дете не съм плакал… но трябва да разбереш, че не плача за себе си. А за хилядите, за неизброимите ми сънародници, умрели поради липса на такава машинка, с която се лекува толкова лесно.

— Не може да нямате лекарства, ваши доктори?

— Билкови лечители и шамани — махна презрително с ръка Рес. — А на малкото трудолюбиви и почтени хора сред тях им пречи обстоятелството, че обикновено и най-силната отвара се оказва не толкова ефикасна, колкото заклинанията на някой шаман.

Разговорът бе изморил Рес. Той изведнъж млъкна и затвори очи. Инжекциите вече действаха и възпалените места по гърдите му започваха да избледняват. Джейсън обходи с поглед стаята, като търсеше ключ към загадката на тези хора.

Подът и стените бяха от голи, небоядисани, прилепени една до друга дървени дъски. Те изглеждаха прости и недодялани, подходящи единствено за диваците, които бе очаквал да срещне. А наистина ли бяха недодялани? По дървото имаше широки, подобни на пламък шарки. Той се наведе над него и видя, че е натрито с восък, за да се получи именно такъв рисунък. Това дело на дивак ли беше… или на творец, който се стреми да използва простите материали по най-добрия начин? Ефектът бе далеч по-приятен от сивите, облицовани със стомана стени на живеещите в града пирийци. Не беше ли истина, че и в двата края на творческата скала преобладава простотата? Необразованият абориген изразява някоя идея съвсем просто и създава красота. А на другия край изтънченият критик отхвърля претрупаността и натруфеността и търси естествената яснота на необремененото изкуство. Кой от двата края се намираше пред погледа му сега?