Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 25

— Аз съм Бруко, отговарям за клиниката за адаптация. Кърк ми каза кой сте. Съжалявам, че сте тук. Хайде да вървим, трябват ми няколко кръвни проби.

— Е, сега вече се чувствам съвсем като у дома си — отвърна Джейсън. — Ето ти и познатото пирийско гостоприемство.

Бруко само изсумтя и излезе с тежка крачка. Джейсън го последва по някакъв празен коридор и двамата се озоваха в стерилна лаборатория.

Двойното притегляне бе изтощително и се превръщаше в непрестанно бреме за уморените му мускули. Докато Бруко изследваше кръвните проби, Джейсън си почиваше. И вече почти се унасяше в мъчителен сън, когато пириецът се върна с поднос шишенца и спринцовки.

— Изумително — съобщи той. — В серума ти няма ни едно антитяло, което би ти послужило на тази планета. Тук имам цяла серия антигени, но те ще ти вземат здравето, особено през първия ден. Сваляй ризата.

— Често ли си се занимавал с това? — попита Джейсън. — Искам да кажа с вливане на разни сокове у пришълците, тъй че да могат да се наслаждават на удоволствията на планетата ви.

Бруко заби иглата толкова силно, че тя сякаш удари до самата кост.

— Напротив. Последният път беше преди години. Шестима изследователи от някакъв институт желаеха да си заплатят, и то доста добре, за възможността да изследват местните форми на живот. Не им отказахме. Още малко валута от галактиката — кой ти я дава.

Джейсън вече се унасяше от инжекциите.

— Колко от тях оживяха? — промърмори той замаяно.

— Един. Отървахме го навреме. Бяха платили предварително, естествено.

Отначало Джейсън помисли, че пириецът се шегува. После си спомни, че тези хора бяха лишени от всякакво чувство за хумор. Ако половината от това, което му бяха наговорили Мета и Кърк, бе истина, то оцеляването на един от шестима не изглеждаше чак толкова зле.

В съседната стая имаше легло и Бруко му помогна да полегне. Джейсън се чувстваше като упоен и вероятно не бе далеч от истината. Заспа дълбоко и засънува.

Страх и омраза. Стоварваха се върху него с еднаква сила и настървение. Ако това бе сън, той предпочиташе въобще никога повече да не заспива. Ако не беше, предпочиташе да умре. Опитваше се да се съпротивлява, но само затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Страхът нямаше ни начало, ни край, нито пък можеше да се избяга от него.

Когато дойде в съзнание, Джейсън не си спомняше никаква подробност от кошмара. Само чувството за страх, което не си отиваше. Бе облян в пот и всички мускули го боляха. Навярно от солидната доза инжекции, заключи той, и от съкрушителното притегляне. Това обаче не премахна привкуса на страх в устата му.

Бруко надникна през вратата и го огледа от горе до долу.

— Мислех, че си умрял. Спа цяло денонощие. Не мърдай. Ще ти донеса нещо да те възстанови.

Възстановяването бе във формата на нова спринцовка и чаша с някаква убийствена течност. Жаждата му бе утолена, но тогава го обзе непреодолимо чувство за глад.

— Искаш ли да ядеш? — попита Бруко. — Обзалагам се, че да. Ускорил съм обмяната на веществата, за да можеш по-бързо да образуваш мускули. Единственият начин да се справиш с притеглянето. Но за известно време ще ти се отвори апетит.