Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 23

Кърк даваше заповеди за кацане и отвсякъде го засипваха с въпроси. Но преобладаваха техническите термини и Джейсън не си правеше труда да се опита да разбере. Вниманието му бе привлечено от тяхното поведение. Те говореха и действаха припряно. Приличаха на готвещи се да влязат в бой войници.

За първи път му се набиваше в очи колко са еднакви. Не че постъпките или външността им бяха идентични. Поразителната прилика идваше просто от начина, по който се движеха или реагираха. Бяха като огромни дебнещи котки. Крачеха забързано, напрегнато, готови всеки миг за скок, а очите им непрестанно шареха наоколо.

След сбора Джейсън се опита да разговаря с Мета, но тя се държеше почти като непозната. Отговаряше едносрично, а погледът й го отминаваше, без да се спира на лицето му. Всъщност нямаше какво толкова да й казва и тя си тръгна. Той понечи да се пресегне и да я задържи, но промени намерението си. Имаше кога да разговарят.

Внимание му обърна единствено Кърк… и то само за да му заповяда да заеме мястото си в креслото заради ускорението.

Мета кацаше безкрайно по-зле, отколкото излиташе. Поне на Пиръс. Корабът целият се тресеше. Свободното падане продължи сякаш безкрайно. По корпуса ехтяха силни удари, които разтърсваха целия кораб. Кацането приличаше повече на сражение и Джейсън се питаше дали това не бе донякъде вярно.

И дори не разбра, когато корабът все пак кацна. Постоянното, двойно по-голямо от земното, притегляне приличаше на намаляване на скоростта. Единствено затихващото бучене на двигателите го убеди, че са се приземили. С мъка разкопча коланите и седна.

Двойно по-голямото притегляне не изглеждаше толкова лошо. Поне в началото. Движеше се, все едно че на раменете си е метнал човек с тегло като неговото. Посегна да отключи вратата, но ръката му се стори двойно по-тежка. Бавно потътри крака към главния люк.

Там завари всички останали и видя как двама души търкалят някакви прозрачни цилиндри от съседната кабина. По очевидно значителното им тегло и по звъна, който издаваха при сблъсък, Джейсън разбра, че са направени от прозрачен метал. И най-малка представа нямаше за какво могат да служат. Празни цилиндри с диаметър един метър, по-дълги от човешки бой. Само от единия край имаха отвор, който бе херметически затворен и завинтен. Предназначението им му стана ясно едва когато Кърк отвъртя колелото и отвори един:

— Влизай — рече той. — Ще те заключат вътре и така ще те изнесат от кораба.

— Не, благодаря — отвърна му Джейсън. — Нямам особено желание да пристигна на планетата ти по такъв шеметен начин, опакован като наденица…

— Не ставай глупак — бе резкият отговор. — Ние всички ще излезем с помощта на тези цилиндри. Твърде дълго ни е нямало, за да рискуваме среща с околната среда без преориентация.

Джейсън наистина се почувства малко глупаво, като видя, че другите влизат в цилиндрите. Той избра най-близкия, плъзна се в него с краката напред и дръпна капака. После затегна колелото в центъра и капакът прилепна плътно до стените. За минута съдържанието на въглероден двуокис в затворения цилиндър се повиши и устройството за регенериране на въздуха, намиращо се на другия край, забръмча.