Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 14

— Побързай! — изръмжа Кърк, след като хвърли поглед към часовника си. После се засили нагоре по ескалатора с все същата убийствена скорост. Двамата изкачиха по този начин пет нива, без да се натъкнат на никого, и едва тогава Кърк забави ход и остави ескалатора да си изпълнява предназначението.

Джейсън се гордееше с добрата си форма. Но след безсънната нощ стремителното изкачване го остави почти без дъх и облян в пот. А на Кърк по нищо не личеше, че е тичал — по челото му нямаше ни капчица и дишането му бе съвсем нормално.

Когато стигнаха до второто транспортно ниво, Кърк слезе от плавно изкачващите се стъпала и махна на Джейсън да го последва. Минаха през изхода и се озоваха на улицата в същия момент, в който до бордюра пред тях спря една кола. Джейсън прояви благоразумие и не посегна към пистолета. Щом стигнаха до колата, шофьорът отвори вратата и излезе. Кърк безмълвно му подаде къс хартия и се настани зад волана. Джейсън едва има време да скочи вътре и потеглиха. Цялото прехвърляне бе станало за по-малко от три секунди.

Той бе разпознал шофьора въпреки мъжделивата светлина. Естествено, че го виждаше за първи път, но след като познаваше Кърк, вече в никакъв случай не можеше да сбърка набития силует на един чистокръвен пириец.

— Даде му разписката от Елъс, нали? — попита Джейсън.

— Разбира се. Това урежда нещата с кораба и товара. Докато проследят чека от казиното до Елъс, те вече ще са излетели и ще се намират на безопасно разстояние. Тъй че сега дай да се погрижим за себе си. За да няма пропуски от твоя страна, ще ти обясня плана с подробности. Разкривам ти го целия и ако има въпроси, задаваш ги чак като свърша.

Повелителните нотки звучаха толкова естествено, че Джейсън се улови как безмълвно се подчинява, макар и вътрешно да се надсмиваше над себе си, че така бързо се е примирил със собствената си некомпетентност.

С остър завой Кърк вмести колата в непрекъснатия поток, движещ се към изхода на града по посока на космодрума. Той караше спокойно и нареждаше:

— В момента претърсват града, но ние доста сме ги изпреварили. Сигурен съм, че касилците нямат желание да разтръбяват колко са нечестни, затова едва ли ще прибягнат до открито блокиране на пътищата. Но пък космодрумът ще гъмжи от агентите им. Известно им е, че парите са загубени завинаги, ако веднъж напуснат планетата. Като бягаме обаче, те ще са уверени, че парите са още у нас. И корабът с мунициите ще се измъкне безпрепятствено.

— Да не би да искаш да кажеш — не можеше да скрие недоумението си Джейсън, — че ще служим за примамка, която да прикрива отлитането на кораба?