Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 61

В лагера беше настанала суматоха. Войниците, стекли се при пистата, сега се връщаха, объркани, смутени. Група въоръжени мъже с почернели от експлозията лица вече товареха Кивота на един камион, покрит с брезент. Дитрих наблюдаваше операцията, раздаваше заповеди с пискливия си истеричен фалцет. Ще си отдъхне, когато този проклет сандък пристигне най-после в Берлин. Нямаше доверие на Белок. Беше забелязал особени пламъчета в очите му. Французинът кроеше някакъв пъклен план и бе вглъбен като страничен наблюдател. Нещо маниакално, налудничаво има в този човек — помисли си Дитрих, смутен, че е забелязал същото и при Фюрера на срещата в Бавария. Може би двамата си приличат — Фюрера и французинът. Може би именно силата и лудостта им ги отличават от другите хора. Дитрих можеше само да гадае. Той видя как натовариха Кивота и мислите му се насочиха към Джоунс. Отдавна трябваше да е мъртъв в онзи зловещ кладенец. Французинът обаче беше сигурен, че в саботажа имат пръст американците. Ето на, и тази враждебност, тази надпревара помежду им беше също резултат от лудостта на французина.

Може би.

Сега нямаше време да размишлява върху неговото състояние. Пред тях бяха Кайро и страхът от нови саботажи по мътя дотам. Плувнал в пот, изпълнен с ярост към потискащата пустиня и смазващата жега, той изкрещя още нещо на товарачите. Жал му беше за тях. И те като него бяха много далеч от родината.

Марион и Инди се промъкваха между варелите и гледаха как изплашените араби се суетят, как германците товарят Кивота. Лицата им бяха целите в сажди от експлозията, но дори и под чернилката Марион беше бледа като платно от ужаса и натрупаната умора.

— Много се забави! — оплака се тя.

— Нали те измъкнах!

— Да, в последния момент. Всичко правиш в последния миг.

Той я погледна, потри с пръсти бузата й и по ръката му полепнаха сажди.

— Ще карат някъде Кивота, а това в момента най-много ме интересува.

Неколцина араби тичаха към тях и Инди зърна Салах. Протегна крак и спъна египтянина. Той се надигна. Лицето му светна от радост.

— Инди! Марион! Мислех, че съм ви изгубил завинаги.

— И ние също — каза Инди. — Какво стана?

— На нас арабите те почти не ни обръщат внимание, приятелю. Смятат ни за глупаци, изобщо не могат да ни различават едни от други. Пък и не ни следяха много зорко.

Салах се шмугна зад варелите, дишайки тежко.

— Значи ти предизвика експлозията.

— Точно така.

— Сигурно не знаеш, че се готвят да откарат Кивота с камион в Кайро.

— В Кайро ли?

— И оттам вероятно в Берлин — добави Марион.

— Съмнявам се, че Белок ще допусне Кивотът да замине за Германия, преди да си е поиграл с него.

До камиона спря джип. Белок и Дитрих се качиха в него заедно с шофьор и охрана. Десетина въоръжени до зъби редници наскачаха в каросерията при Кивота.

— Безнадеждно е — въздъхна Марион.

Инди не отговори. Гледай! — каза си той. — Гледай и се съсредоточи. Мисли!

Още един джип се приближи — в задната му част беше монтирана картечница.