Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 63

Инди препусна надолу през храсталаците; копитата на коня потъваха в меката глинеста земя и образуваха ямички. Той излезе на пътя точно зад последния джип. Цяло чудо ще бъде да не ме видят!

В миг картечницата затрака, обсипвайки ездача с дъжд от куршуми. Конят се подплаши, заподскача. Изстрелите отекнаха в склоновете отсреща. Инди пришпори жребеца с всички сили, подмина джипа. Германците го гледаха смаяни. Картечарят завъртя оръжието си и забълва огън срещу него, докато свърши пълнителя. Тохт, който седеше до шофьора, извади пистолета, но Инди вече се беше скрил зад камиона, яздейки успоредно с него. Германецът изстреля патроните си, ала само нацепи брезента.

Хайде, опитай си късмета! — каза си Инди, скочи от коня, залови се за вратата на кабината и я отвори. Войникът, който седеше до шофьора, се прицели, Инди се сборичка с него, мъчейки се да изтръгне оръжието от ръцете му, а онзи запъшка в безсилието си да го използува. Инди изви ръцете му, чу се хрущене на китки, вик, и Инди го изблъска през вратата.

А сега шофьорът. Хвърли се върху якия мъжага със златни зъби. Камионът занесе към пропастта. Инди изправи волана, но шофьорът го цапна през лицето и го зашемети, след което се опита да удари спирачка. Инди изрита крака му от педала. Двамата се вкопчиха един в друг и камионът отново занесе. Гоблер рязко изви волана, за да не се блъсне в него. При маневрата картечарят изхвърча в пропастта. Полетя надолу с разперени ръце, като хвърчило, заредено с олово. Писъкът му отекна в дълбокия каньон.

Белок, който беше в предния джип, се извърна да види какво става. Отново Джоунс — помисли си той. — Не може да бъде друг. Пак се опитва да отмъкне Кивота. Наградата никога няма да бъде твоя, драги! Той погледна към Дитрих, после отново се извърна назад, но слънцето го заслепяваше и не можа да види какво става в кабината.

— Мисля, че отзад има някакъв проблем — каза нехайно Белок.

Вече бяха изкачили билото и сега навлизаха в остър завой, при което леко се удариха в мантинелата и я изкривиха. Шофьорът овладя колата, войникът отзад насочи автомата си към предното стъкло на камиона.

Белок го спря:

— Можеш да убиеш шофьора и египетското подаръче за твоя Фюрер ще политне в пропастта. Какво ще им кажа после в Берлин?

Обезпокоен, Дитрих кимна строго.

— Това пак лудориите на твоя приятел американеца ли са, Белок?

— Чудя се как се е решил на подобна стъпка при такова неравно съотношение на силите. Именно затова се плаша.

— Ако нещо се случи с Кивота — Дитрих не се доизказа, гласът му секна.

— Нищо няма да му се случи — успокои го Белок.

Инди беше хванал шофьора за врата, камионът сплеска мантинелата, вдигайки облак прах, преди Инди да успее да го отклони от ръба на пропастта. Пушилката заслепи Гоблер и Тохт отзад в джипа. Тохт държеше празния си пистолет насочен напосоки. Гоблер се разкашля от праха, очите му се насълзиха и той замига, но последното нещо, което видя, беше счупената мантинела, а последното нещо, което чу — вледеняващият писък на Тохт. Джипът, притеглен към ръба на пътя като от магнит, се гмурна в пропастта, застина за частица от секундата във въздуха по някаква шега на гравитацията и започна да пада, да пада, докато накрая се удари в склона и експлодира.