Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 59

Камбъл Блак

РАЗКОПКИТЕ В ТАНИС

Те вървяха покрай изоставените разкопки към импровизираната самолетна писта, прокарана сред пустинята от германците. На пистата, до палатката с провизии, бяха паркирани две цистерни с гориво. Край тях с ръце на кръста се въртеше някакъв човек, очевидно механик, ако се съдеше по работния комбинезон. След малко към него се приближи някаква фигура. Марион позна адютанта на Дитрих Гоблер.

Изневиделица се разнесе шумът на мотор и от прикритието си двамата с Инди видяха как на пистата кацна самолет.

Гоблер крещеше на механика:

— Веднага го подкарваш! Трябва да си готов за незабавно излитане с много важен товар!

— Смятат да транспортират Кивота с този самолет — каза Инди.

— И какво ще правим? Ще му махнем за сбогом?

— Не. Когато натоварят Кивота, ние вече ще сме в самолета.

Тя го погледна изпитателно:

— Пак ли кроиш нещо?

— Щом дотук сме стигнали, продължаваме.

Те притичаха зад палатката с провизии. Механикът вече слагаше подпори пред колелата на самолета. После закачи маркуча от цистерната, за да допълни резервоара. Перките все още се въртяха, моторът ревеше оглушително.

Още повече се приближиха към пистата, без да забележат друг един механик, рус младеж с татуирани ръце, който идваше откъм гърба им. Той пълзеше към тях с вдигнат гаечен ключ в ръка и се целеше в главата на Инди. Първа Марион видя сянката му и извика. Инди се обърна малко преди да го уцели ключът, скочи на крака, сграбчи германеца и го повали на земята. Марион притича зад едни щайги, чудейки се как да помогне.

Двамата мъже се затъркаляха по пистата. Първият механик се отдалечи от самолета, надвеси се над боричкащите се фигури, дебнейки удобен момент да нанесе ритник на Инди. По едно време Инди взе надмощие, но младежът с татуировките напираше да се бие и те продължиха да се търкалят към самолета. Перките се въртяха лудо. Всеки момент можеш да станеш на кайма — помисли си Инди. Той усещаше как порят въздуха.

Опита се да оттласне момчето по-далеч от перките, но то беше силно. Инди го хвана за гърлото и го стисна, ала то се отскубна и се нахвърли върху него с още по-голямо настървение. Марион, която ги гледаше откъм щайгите, видя как пилотът се измъква от кабината, изважда пистолет и се прицелва в Инди. Тя се втурна към пилота, вдигна една от подпорите, удари го по главата; той падна в кабината върху педала на газта и моторът изрева.

Самолетът започна да се върти в кръг, на блокираните си колела. Марион се протегна към кабината, като внимаваше да не попадне под перките, и се опита да премести безжизненото тяло на пилота. Не успя. Беше много тежък. Още малко и самолетът щеше да се наклони и да затисне Инди или да го смели. Само като си помисля какво правя за теб, Инди! Тя се провря в кабината и затвори плексигласовия капак над себе си. Самолетът продължаваше да се върти, крилото мина на косъм от мястото, където Инди и германеца се биеха. Ужасена, Марион видя как Инди събори противника си, но той отново се изправи, Инди го удари и онзи попадна между перките. Марион затвори очи. Самолетът продължаваше да се върти в кръг. Тя отвори очи, опита се да излезе от кабината, но разбра, че е херметизирана. Заудря с юмруци по капака, ала и това не помогна. Първо в кош, сега в кабина — помисли си тя. — Няма ли край!