Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 60

Инди се спусна към самолета, беше видял как Марион се мъчи да излезе. Крилото се счупи, беше се врязало в цистерната с непоколебимостта на хирургически нож, и сега по пистата се лееше гориво като кръв от упоен пациент. Инди се подхлъзна, запази равновесие, пак се подхлъзна, падна, изправи се и хукна отново. С един скок се качи на крилото и запълзя към кабината.

— Излизай! Това чудо ще гръмне! — провикна се той, опитвайки се да отвори кабината отвън. Най-после я разби; миризмата на гориво ставаше нетърпима. Марион го гледаше умолително.

Сандъкът, пазен от трима въоръжени германци, стоеше пред палатката на Дитрих. Вътре трескаво се опаковаха документи, сгъваха се карти, разглобяваха се радиостанции. Белок наблюдаваше разсеяно подготовката за заминаване. Умът му беше изцяло погълнат от съдържанието на сандъка, от Кивота; изгаряше от нетърпение да го разгледа. Трудно му беше да се владее, да се прави на нехаен и спокоен. Припомняше си ритуалите, които трябваше да се спазват при отварянето му. Странно — години наред като че ли се бе подготвял за този момент, бе живял с тези заклинания, които сега с лекота можеше да възпроизведе. На нацистите няма да им хареса, но първо ще си свърша работата, а после да правят, каквото щат с Кивота — мислеше си той. — Нека да си го транспортират, да си го складират в някой отвратителен музей. Староеврейските заклинания определено няма да им харесат. Мисълта му се стори забавна. — Ако всичко, което е чел за Кивота, е вярно, ако древните легенди за неговата мощ почиват на истина, той ще е първият земен жител, влязъл в контакт с нещо, създадено в отвъдното, в необозримия за човека безкрай.

Белок излезе от палатката. В далечината се чу тътен от експлозия — огнен стълб се вдигна нагоре, сякаш някой от небето дирижираше събитията.

Но там беше пистата!

Разтревожен, французинът се втурна към местопроизшествието.

Дитрих и Гоблер, който току-що се бе върнал, хукнаха след него. Цистерните бяха експлодирали и самолетът гореше.

— Саботаж! — викна Дитрих. — Но кой, кой го е направил?

— Джоунс — отвърна Белок.

— Джоунс ли? — учуди се Дитрих.

— Този човек има няколко живота, но рано или късно те ще се изчерпят.

Тримата гледаха пламъците безмълвно.

— Трябва веднага да махнем Кивота оттук — каза Белок. — Да го натоварим на един камион и да го откараме в Кайро. Оттам ще излетим. — Удивително целенасочен беше този Джоунс, майстор на оцеляването. Невероятно жизнеспособен. Не биваше да се пренебрегват неговата комбинативност и силата на духа му. Човек винаги е склонен да подценява противника си. — Трябва ни сериозна охрана, Дитрих — добави той.

— Разбира се. Ще го уредим.

Белок се извърна. Излитането от Кайро беше лъжа, разбира се, той вече бе предал радиограма до острова без знанието на Дитрих. Веднъж да стигнат в Кайро, ще му олекне! Сега най-важното беше да отвори Кивота, преди да бъде изпратен в Берлин.