Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 50

Шантал изчака, докато пламъкът на импровизираната факла се разгори достатъчно. Ако зависеше от нея, би оставила чужденеца тук до края на деня, за да изпита той самият страха, който се опитваше да предизвика у другите, но трябваше да се измъкне оттук и бе принудена да му помогне.

— А сега покажи, че си мъж! — извика тя. — Слез от дървото, хвани здраво факлата и я насочи към вълка!

Чужденецът стоеше като парализиран.

— Направи го! — извика тя отново и чувайки гласа й, мъжът усети цялата сила, която се криеше в думите й — сила, която идва от страха, от способността да се действа бързо, изтласквайки на заден план уплахата и болката.

Той слезе с факлата в ръка, като не обръщаше внимание на искрите, които от време на време опарваха лицето му. Видя отблизо зъбите и пяната по муцуната на животното, страхът му растеше, но трябваше да направи нещо -същото онова, което трябваше да стори, когато жена му беше отвлечена, когато децата му бяха убити.

— Не откъсвай погледа си от очите на животното! — чу той думите на момичето.

Подчини се. С всеки изминал миг нещата ставаха все по-лесни, вече не виждаше оръжията на врага си, а самия враг вътре в себе си. Бяха поставени при еднакви условия: всеки бе в състояние да предизвика страх у другия.

Слезе от дървото. Вълкът отстъпи, изплашен от огъня: продължаваше да ръмжи и да подскача, но не смееше да се приближи.

— Нападни го!

Той тръгна срещу животното, което изръмжа още по-силно и показа зъбите си, но отстъпи още назад.

— Преследвай го! Прогони го оттук!

Огънят бе станал по-силен, но чужденецът забеляза, че скоро ще си изгори ръцете; не разполагаше с много време. Без да размишлява много, той се затича към вълка, като не откъсваше погледа си от зловещите му сини очи. Звярът спря да ръмжи и да подскача — направи полукръг и се скри в гората. Шантал мигновено слезе от дървото. Събра набързо съчки от земята и също си направи факла.

— Да се махаме оттук! Бързо!

— Накъде?

Накъде? Към Вискос, където всички щяха да ги видят да влизат заедно в селото? Или към друг капан, където огънят нямаше да има никакъв ефект? Тя седна на земята; бе почувствала остра болка в гърба, сърцето й биеше учестено.

— Запали огън! — каза Шантал на чужденеца. — Остави ме да размисля!

Опита се да се раздвижи и нададе вик — сякаш в рамото й бе забит кинжал. Чужденецът събра листа и клони и запали огън. При всяко свое движение Шантал се присвиваше от болка и тихо простенваше; явно се бе контузила сериозно, докато се качваше на дървото.

— Не се тревожи, нямаш нищо счупено — каза чужденецът, като я чу да стене от болка. — И на мен ми се е случвало. Когато организмът е подложен на крайно напрежение, мускулите се свиват и ни изиграват лоша шега. Дай да те разтрия!

— Не ме докосвай! Не се приближавай! Не искам да разговаряш с мен!

Болка, страх, срам. Той сигурно е бил тук, когато тя разрови златото; чужденецът знаеше — защото демонът бе винаги с него, а демоните познават човешките души, — че този път Шантал щеше да открадне кюлчето.