Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн

Паулу Коелю

Демонът и сеньорита Прим

Първата история за Разделението се появява в древна Персия. След като създава Вселената, богът на времето вижда хармонията около себе си и си дава сметка, че липсва нещо много важно — компания, в която да се наслаждава на цялата тази красота.

В течение на хиляда години той се моли да придобие син. Историята не споменава към кого отправя молбата си, след като е всемогъщ, единствен и върховен господар. Въпреки това той се моли и накрая забременява.

След като разбира, че е постигнал желанието си, богът на времето се разкайва, знаейки колко крехко е равновесието между нещата. Но вече е твърде късно — синът му е на път да се роди. Единственото, което успява да постигне, е да раздели на две сина, който носи в утробата си.

Легендата разказва, че от молитвата на бога на времето се ражда Доброто (Ормуз), а от разкаянието му се ражда Злото (Ариман) — братя близнаци. Разтревожен, той прави всичко възможно пръв от утробата му да излезе Ормуз, за да следи брат си Ариман и да го възпира, ако той реши да създава проблеми във Вселената. Но тъй като Злото е хитро и способно на всичко, то изблъсква Ормуз в часа на раждането и Ариман пръв вижда светлината на звездите. Огорчен, богът на времето решава да даде съюзници на Ормуз: така се появява човешкият род, който ще се бори на негова страна, за да успее той да покори Ариман и да му попречи да завладее света.

В персийската легенда човешкият род възниква като съюзник на Доброто и според традицията накрая ще победи. Векове по-късно обаче се появява друга история за Разделението, като този път версията е противоположна: човекът е инструмент на Злото.

Мисля, че повечето хора разбират за какво говоря: един мъж и една жена са в Райската градина и се наслаждават на всички възможни удоволствия. Поставена им е една-единствена забрана — никога да не узнаят какво означават Доброто и Злото. Всемогъщият Господ Бог казва: „… а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него.“ (Битие, 2:17)

Но един прекрасен ден се появява змията и ги уверява, че това познание е по-важно от самия Рай и че те трябва да го придобият. Жената отказва, споменавайки, че Бог ги е заплашил със смърт, но змията твърди, че нищо подобно няма да им се случи: тъкмо обратното, в деня, в който познаят Доброто и Злото, ще станат богоравни.

Убедена в това, Ева отхапва от забранения плод, като дава и на Адам. И от този миг изначалното равновесие в Рая е разрушено, а двамата са изгонени оттам и прокълнати. Съществува обаче една много загадъчна фраза, произнесена от Бог, която напълно оправдава змията: „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло.“

И в този случай (подобно на бога на времето, който се моли за нещо, въпреки че е пълновластен господар) Библията не обяснява на кого говори Бог, който е един-единствен, а след като е единствен, защо казва „един от Нас“. Така или иначе, още с появата си човешкият род е осъден да се колебае между вечното Разделение на две противоположности. И днес ние изпитваме същите съмнения като нашите прародители. Настоящата книга има за цел да разгледа проблема, като в отделни моменти от повествованието са използвани някои легенди на тази тема, разпространени из различни кътчета на света. С „Демонът и сеньорита Прим“ завършвам трилогията „И на седмия ден…“, съставена от „Край река Пиедра седнах и заплаках“ (1994) и „Вероника решава да умре“ (1998). Трите книги разказват за една седмица от живота на обикновени хора, които ненадейно се сблъскват с любовта, смъртта и властта. Винаги съм вярвал, че дълбоките промени както у човека, така и в обществото настъпват в разстояние на съвсем кратки периоди от време. Когато най-малко очакваме, животът ни отправя предизвикателство, за да изпита смелостта ни и волята ни за промени. И в този миг няма никакъв смисъл да се преструваме, че нищо не се е случило, или да се оправдаваме, изтъквайки, че още не сме готови. Предизвикателството не чака. Животът не гледа назад. Една седмица е предостатъчна, за да решим дали да приемем съдбата си, или не.