Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 49

„Наказание.“

Несправедливо наказание, както бе несправедливо и всичко останало, случило се в живота й; като че ли Бог я бе избрал, за да покаже единствено омразата си към света.

Остави клона на земята толкова бавно, че жестът й се стори безкраен, и инстинктивно закри врата си с ръце; не можеше да позволи на вълка да я ухапе точно там. Съжали, че не си е обула кожения панталон; второто най-уязвимо място бе кракът: там минаваше вена, през която, ако бъде спукана, кръвта й ще изтече за десет минути — поне така твърдяха ловците, обяснявайки защо носят високи ботуши.

Вълкът отвори уста и изръмжа. Такъв приглушен и страшен звук издават животните, които не заплашват, а направо нападат. Тя не откъсваше погледа си от очите на вълка, въпреки че сърцето й щеше да се пръсне, защото звярът вече показваше зъбите си.

Всичко бе въпрос на време; той или щеше да я нападне, или да си замине, ала Шантал знаеше, че ще я нападне. Огледа мястото, като търсеше някоя скала, по която да се спусне надолу, но нищо не откри. Реши да тръгне към животното; то ще ухапе и ще се вкопчи в нея, но въпреки това тя ще се опита да стигне до дървото. Не трябва да обръща внимание на болката. Помисли за златото. Помисли за това, че скоро ще се върне да го вземе. Подхранваше всевъзможни надежди; всичко, което би могло да й даде сили да понесе тялото й да бъде разкъсано от острите зъби и да се покаже костта, възможността тя да падне и да бъде захапала за врата.

Тъкмо щеше да се затича, когато като на филм видя някой да се появява зад вълка, макар и доста далеч от него.

Животното също подуши чуждо присъствие, но не изви глава и тя продължи да го гледа право в очите. Като че ли именно силата на погледа я спасяваше от нападение и тя не искаше да рискува; ако наистина се бе появил някой, шансът й да оцелее се увеличаваше, въпреки че накрая щеше да й струва златното кюлче.

Фигурата зад вълка тихо се приведе и после тръгна наляво. Шантал знаеше, че там има друго дърво, на което лесно можеше да се качи. И в този миг един камък проряза небето и падна близо до животното. Вълкът се обърна с невиждана пъргавина и се втурна натам, откъдето идваше заплахата.

— Бягай! — изкрещя чужденецът.

Тя изтича към единственото си убежище, докато през това време мъжът също се катереше на другото дърво. Когато белязаният вълк се приближи, тя вече беше на сигурно място.

Вълкът започна да ръмжи и да скача, като от време на време успяваше да се изкачи донякъде по ствола, но веднага след това се свличаше на земята.

— Отчупи няколко клона! — извика Шантал. Но чужденецът сякаш бе изпаднал в транс. Наложи се тя да извика два-три пъти, докато той разбере какво иска от него. Започна да чупи клони и да замеря с тях животното.

— Не така! Начупи клони, събери ги на сноп и ги запали! Аз нямам запалка, направи каквото ти казвам!

Гласът й звучеше отчаяно като на човек, изправил се срещу смъртта. Чужденецът направи сноп от клоните, но докато успее да ги запали, измина цяла вечност; бурята от предишния ден бе измокрила всичко, а през този сезон слънцето не огряваше това място.