Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 48

Ще прекарат останалата част от живота си в самосъжаление и омраза; Шантал бе щастлива, това бе нейното отмъщение. Никога нямаше да забрави как хората, наобиколили пикала, я умоляваха с очи да запази в тайна едно престъпление, което те така и не биха се осмелили да извършат, и как после се обърнаха срещу нея, сякаш тя е виновна цялата тази подлост да изплува на повърхността.

„Палтото. Кожените панталони. Ще облека две блузи и ще превържа златото към колана си. Палтото. Кожените панталони. Палтото.“

Ето че бе стигнала до скалата във формата на У. Там беше и клонът, с който преди два дни бе разрешила пръстта. За миг изпита наслада от жеста, който щеше да я превърне от почтена жена в крадла.

Нищо подобно! Чужденецът я бе предизвикал и сега щеше да си понесе последствията. Тя не крадеше, а получаваше възнаграждението си за ролята на говорител в тази долнопробна комедия. Тя заслужаваше златото — а и много повече — заради онези погледи на потенциални убийци, които бе видяла около пикала, заради това, че бе прекарала целия си живот тук, заради трите безсънни нощи, заради душата си, която вече бе погубила, ако изобщо съществуват душа и гибел.

Издълба все още рохката пръст и видя кюлчето. В същия миг чу някакъв шум.

Някой я бе проследил. Автоматично върна част от пръстта в дупката, макар и да знаеше колко излишен е този жест. След това се обърна, готвейки се да обясни, че търси съкровището, тъй като знае, че чужденецът обикновено се разхожда по този път и днес е забелязала, че пръстта е разравяна.

Но това, което видя, я накара да онемее — защото то не се интересуваше нито от съкровища, нито от кризисни ситуации по селата, нито от справедливост и несправедливост, а само от кръв.

Бялото петно на лявото ухо. Белязаният вълк.

Бе застанал между нея и най-близкото дърво; невъзможно бе да стигне до дървото. Щантал се вцепени, хипнотизирана от сините очи на животното; умът й трескаво работеше, обмисляйки какво да предприеме. Би могла да използва клона, но той бе твърде тънък, за да възпре нападението на звяра. Би могла да се покачи на скалата във формата на У, но тя не бе достатъчно висока. Би могла да не обръща внимание на легендата и да го изплаши, както би направила с всеки вълк единак. Но бе твърде рисковано, по-добре все пак да приеме, че във всяка легенда има скрита някаква истина.