Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 52

— Защо стоим тук и разговаряме? — попита Шантал, раздразнена, че този човек, когото мразеше повече от всичко на света, познава толкова добре душата й. — Защо не вземем парите и не тръгнем?

— Защото вчера си дадох сметка, че като предлагам да бъде извършено онова, което най-много ме отвращава — безпричинно убийство, каквото застигна жена ми и дъщерите ми, — в действителност искам да се спася. Спомняш ли си за един философ, когото цитирах по време на първия ни разговор? Онзи, които казваше, че адът на Господ е именно любовта му към хората, защото през всяка секунда от вечния Си живот Той се измъчва заради човешкото поведение? Е добре, същият този философ е казал и друго: Човек се нуждае от най-лошото в себе си, за да достигне до най-доброто, което притежава.

— Не разбирам.

— По-рано мислех само как да си отмъстя. Също като жителите на твоето село: мечтаех, кроях планове денем и нощем и нищо не правех. По едно време започнах да следя в пресата живота на хора, които са изгубили любимите си същества при подобни обстоятелства, но след това са действали по начин, коренно противоположен на моя: създавали са групи за подпомагане на жертвите, институции, които да изобличават несправедливостите, кампании, с които да покажат, че болката от загубата никога не може да бъде заместена от бремето на отмъщението.

Аз също се опитах да погледна на нещата от някаква по-благородна гледна точка: не успях. Но сега, когато се въоръжих със смелост, когато достигнах до това крайно положение, открих светлина в тунела.

— Продължавай — каза Шантал, защото и тя бе започнала да съзира някаква светлина.

— Не искам да доказвам, че човечеството е покварено. Напротив, искам да докажа, че аз самият несъзнателно съм желал нещата, които са ми се случили, защото съм лош, защото съм изрод, който си е заслужил наказанието, наложено му от живота.

— Искаш да докажеш, че Бог е справедлив.

Чужденецът се замисли за миг.

— Възможно е.

— Не знам дали Бог е справедлив. Във всеки случай, с мен не е много коректен и това, което разрушава душата ми, е именно чувството на безпомощност. Не мога да бъда нито тъй добра, както бих искала, нито толкова лоша, колкото смятам, че е необходимо. Преди няколко минути мислех, че Той ме е избрал, за да си отмъсти за цялата тъга, която хората Му причиняват. Смятам, че и ти изпитваш същите съмнения, само че в много по-голям мащаб: добротата ти не е била възнаградена.