Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 46

А ако спечелят?

Ако спечелят пари, с които да живеят до края на живота си?

Ако спечелят пари, с които не само те, но и децата им да живеят до края на живота си?

Точно в този миг съвсем неочаквано в сакристията задуха топъл вятър.

— Какво предлагате? — попита свещеникът след дълги пет минути.

Всички се обърнаха към него.

— Ако жителите на селото наистина запазят мълчание, мисля, че можем да дадем ход на сделката — отвърна земевладелецът, като подбираше внимателно думите си, така че да бъдат изтълкувани неправилно… или правилно, зависеше от гледната точка.

— Хората тук са почтени, трудолюбиви и умеят да пазят тайна — продължи хотелиерката, използвайки същата стратегия. — Днес например, когато разносвачът на хляба поиска да узнае какво се е случило, никой не каза нищо. Мисля, че можем да имаме доверие в тях.

Отново настъпи мълчание. Само че този път бе потискащо и не можеше да остане незабелязано. Въпреки това играта продължи и думата взе ковачът:

— Проблемът не е в дискретността на жителите, а в това, че да се постъпва така е неморално, недопустимо.

— Да се постъпва как?

— Да се продава свещена земя.

Въздишка на облекчение обиколи стаята; сега биха могли да поспорят за моралната страна, след като практическата бе вече обсъдена.

— Неморално е да гледаме как Вискос запада — каза жената на кмета. — Да осъзнаваме, че след нас никой повече няма да живее тук и мечтата на нашите деди и прадеди, на Ахав, на келтите ще изчезне след няколко години. Скоро ние самите ще започнем да напускаме селото, било за да отидем в старчески дом, било за да помолим децата си да се погрижат за едни болни, неузнаваеми старци, неспособни да свикнат с големия град, тъгуващи по онова, което са изоставили, тъжни поради това, че не са съумели с достойнство да връчат на следващото поколение оня дар, който са получили от своите родители.

— Имаш право — продължи ковачът. — Неморален е животът, който водим. Когато Вискос бъде почти разрушен, тези земи ще бъдат изоставени или ще ги купят на безценица; ще дойдат машини, ще бъдат прокарани по-хубави пътища. Къщите ще бъдат съборени, а онова, което нашите прадеди са строили с пот на чело, ще бъде заменено от метални халета. Земеделието ще бъде механизирано, хората ще идват тук само денем, а вечер ще се връщат по домовете си, далеч оттук. Какъв срам за нашето поколение! Позволихме на децата ни да заминат, не успяхме да ги накараме да останат при нас!

— Трябва да спасим това село на всяка цена — каза земевладелецът, който може би беше единственият облагодетелстван от упадъка на Вискос, понеже можеше да купи всичко и да го препродаде на някоя голяма фирма. Но не беше заинтересован да продаде на по-ниска от пазарната цена земи, които биха могли да крият заровено съкровище.

— Имате ли да кажете нещо, отче? — попита го хотелиерката.

— Единственото нещо, в което съм по-вещ, е моята религия, в която саможертвата на един човек е спасила цялото човечество.