Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 31

Шантал кимна утвърдително.

— В края на годината напуснах работа. Обиколих всички краища на земята, като оплаквах мъката си и се питах как е възможно човешкото същество да е способно на такава жестокост. Изгубих най-важното, което всеки човек притежава: вярата в ближния. Смях се и плаках над иронията, с която Бог ми показа по този толкова абсурден начин, че съм инструмент на Доброто и Злото. Постепенно престанах да проявявам състрадание и днес сърцето ми е сухо: все ми е едно дали ще съм жив или мъртъв. Но преди това, в името на жена си и двете си дъщери, трябва да разбера какво се е случило в онова убежище. Разбирам, че може да се убива от омраза или от любов, но нима е възможно това да стане без причина, само заради някаква сделка? Може би ще ти се стори наивно — в крайна сметка хората всекидневно се избиват за пари, — но мен това не ме интересува, мисля единствено за жена си и дъщерите си. Искам да разбера какво точно е станало в главите на онези терористи. Искам да разбера дали в даден момент не са могли да изпитат милост към тях и да ги пуснат да си вървят, след като семейството ми няма нищо общо с тази война. Искам да знам дали няма частица от секундата, в която Доброто и Злото да се сблъскат и Доброто да победи.

— Но защо точно Вискос? Защо моето село?

— А защо точно оръжията от моя завод, след като на света има толкова оръжейни заводи, върху някои от които не се упражнява никакъв контрол от страна на правителството?! Отговорът е съвсем прост: случайно. Трябваше ми някое малко селище, в което всички да се познават и да се обичат. Но в мига, в който научат за наградата, Доброто и Злото отново ще застанат едно срещу друго и онова, което е станало в убежището, ще се случи и в твоето село. Терористите вече са били обградени, обречени; и въпреки това са убили, за да изпълнят някакъв ненужен, лишен от смисъл ритуал. Селото ти има на разположение нещо, което на мен не ми бе предложено: възможността за избор. Вместо от полиция жителите му ще бъдат обградени от жаждата за пари, могат дори да повярват, че на тях се пада мисията да защитят и спасят селището -въпреки това все още ще имат свободата да решават дали да убият заложника. Искам само едно: да видя дали други хора биха действали по-различно от начина, по който постъпиха онези нещастни и кръвожадни младежи. Както ти казах на първата ни среща, историята на един човек всъщност е история на цялото човечество. Ако наистина съществува състрадание, ще разбера, че съдбата е била жестока към мен, но понякога може да бъде милостива към другите. Това с нищо няма да промени чувствата, които изпитвам, няма да върне семейството ми, но поне ще отстрани демона, който върви до мен и ми отнема всякаква надежда.