Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 32

— А защо искате да узнаете дали съм способна да ви обера?

— Поради същата причина. Ти може би делиш света на леки и тежки престъпления: не е така. Вярвам, че и терористите са разделяли света по този начин: мислели са, че убиват заради някаква кауза, а не само заради удоволствие, любов, омраза или пари. Ако ти вземеш златното кюлче, ще трябва да обясниш престъплението пред самата себе си, след това пред мен и аз ще разбера как убийците са оправдали пред себе си убийството на най-скъпите ми същества. Сигурно вече си забелязала, че през всичките тези години се опитвам да разбера какво се е случило; не знам дали това ще ми донесе спокойствие, но не виждам друга алтернатива.

— Ако открадна златото, няма да ме видите повече.

За пръв път през този почти половин час, докато траеше разговорът им, чужденецът се усмихна леко.

— Занимавал съм се с оръжия, недей да го забравяш. А това включва и тайните служби.

Мъжът поиска тя да го заведе обратно до реката — беше се изгубил и не знаеше как да се върне. Шантал взе пушката — която бе поискала от един приятел под претекст, че напоследък се чувства много напрегната и желае да се поразсее, ловувайки, — прибра я в платнената чанта и двамата тръгнаха надолу. По пътя не размениха нито дума. Когато отново стигнаха до реката, той се сбогува с думите:

— Разбирам защо се бавиш, но не мога да чакам повече. Разбирам също така, че за да се пребориш със самата себе си, ти беше нужно да ме опознаеш по-добре: сега вече ме познаваш. Аз съм човек, който върви по земята, придружаван от един демон; за да го отстраня или да го приема окончателно, трябва да си отговоря на някои въпроси.

Някой бе започнал да удря с вилица по една чаша. Всички, които този петък бяха в препълнения бар, се обърнаха по посока на звука; сеньорита Прим молеше за тишина.

Веднага настъпи мълчание. Никога досега в историята на селището някакво момиче, чието единствено задължение беше да сервира на клиентите, не бе правило подобно нещо.

„Дано наистина да има нещо важно за казване — помисли си хотелиерката. — Иначе ще я уволня още днес, въпреки че обещах на баба й да не я изоставям.“

— Искам да ме изслушате — каза Шантал. — Ще разкажа една история, която всички знаят, с изключение на нашия гост. — И тя посочи към чужденеца. — После ще разкажа една история, която никой от вас не знае, с изключение на нашия гост. След като чуете и двете истории, вие трябва да прецените дали съм сгрешила, прекъсвайки заслужената ви почивка в петъчната вечер след една седмица на изтощителен труд.

„Това момиче поема голям риск — мислеше си свещеникът. — Няма нещо, което то да знае, а ние не. Макар и да е бедно сираче без никакви средства, ще й бъде трудно да убеди хотелиерката да я остави на работа.“