Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 33

Всъщност няма да е чак толкова трудно, продължи да размишлява той. Всички ние вършим грехове, сърдят ни се два-три дни и след това всичко се забравя. Никой друг от селото не би могъл да работи в бара. Тази работа е за млади хора, а във Вискос отдавна няма младежи.

— Вискос има три улици, малък площад с кръст, няколко разрушени къщи и църква с гробище до нея — започна тя.

— Момент! — каза чужденецът.

Извади малък касетофон от джоба си, включи го и го постави на масата.

— Всичко, свързано с историята на Вискос, ме интересува. Не искам да забравя нито дума и се надявам, че нямате нищо против да ви запиша.

Шантал не знаеше дали да възрази, или не, но нямаше време за губене. От часове се бореше със страховете си и най-сетне бе събрала достатъчно смелост, за да започне, ето защо не искаше да я прекъсват повече.

— Вискос има три улици, малък площад с кръст, няколко разрушени къщи, други няколко добре запазени, хотел, пощенска кутия на един стълб и църква с малко гробище до нея.

Този път поне бе дала по-подробно описание. Вече не беше толкова нервна.

— Както всички ние знаем, Вискос е бил редут на престъпници, докато нашият велик законодател Ахав, след като бил покръстен от свети Савин, не успял да го превърне в това селце, което днес приютява само добронамерени мъже и жени. Това, което нашият чужденец не знае и което ще разкажа сега, е начинът, по който Ахав постигнал намерението си. Нито за миг не се опитал да убеждава когото и да било, защото познавал човешката природа; хората щели да приемат честността му за слабост и следователно властта можела да му се изплъзне.

Ето защо сторил следното: извикал няколко дърводелци от едно съседно село, дал им лист със скица и им наредил да построят нещо там, където днес се намира кръстът. Около десетина дни жителите на селото денонощно чували шума от чуковете и виждали как дърводелците режат дървени дъски и ги сглобяват. На десетия ден огромният предмет, над който всички си блъскали главите, бил издигнат на площада и покрит с платно. Ахав свикал всички жители на Вискос, за да присъстват на откриването на паметника. Тържествено, без никаква реч, той издърпал платното: показала се бесилка. С въже, с капак на пода и всичко останало. Нова-новеничка, покрита с пчелен восък, за да издържа на лошото време. Ахав прочел пред насъбралото се множество поредица от закони, които защитавали земеделците, насърчавали животновъдството, предвиждали награди за всеки, който допринесе за разрастването на търговията във Вискос. Накрая добавил, че от този момент нататък всеки трябва да си намери някаква почтена работа или да отиде да живее другаде. Не казал нищо друго, нито веднъж не споменал за „паметника“, който току-що открил; Ахав не вярвал в заплахи.

След като свършил, хората се събрали на групи; повечето смятали, че Ахав бил заблуден от светеца, нямало я предишната му смелост, трябвало да го убият. През следващите дни били измислени много планове за тази цел. Но бесилката насред площада се набивала в очите на всички и те се питали: „Защо е издигната там? Дали не е предназначена за онези, които не приемат новите закони? Кой ли е на страната на Ахав? Дали сред нас няма шпиони?“