Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 30

Две правителства от доста отдалечени континенти бяха уведомени за случая и забраниха всякакви сделки; единственото, което се искаше от мен, бе да изпълнявам заповеди, да повтарям изречения, които ми биваха казвани, да се държа така, както настояваха специалистите.

Още същия ден скривалището, където държаха заложниците, беше превзето, а терористите — две момчета и едно момиче, които очевидно нямаха никакъв опит, а бяха само отделни механизми от могъща политическа организация — бяха убити, целите надупчени от куршуми. Преди това обаче бяха имали време да екзекутират жена ми и двете ми дъщери. И ако дори и Бог има своя ад, който е любовта му към хората, всеки човек има своя ад съвсем близо до себе си и това е любовта към собственото му семейство.

Мъжът направи пауза: боеше се, че няма да може да се сдържи и в гласа му ще проличи едно чувство, което искаше да скрие. Щом като се овладя, продължи:

— Както полицията, така и терористите използваха оръжия, произведени от моя завод. Никой не знаеше как бяха попаднали в ръцете на терористите, а и това нямаше значение: оръжията бяха налице. Въпреки цялото ми старание, въпреки борбата ми всичко да се извършва според най-строгите норми на производство и търговия семейството ми бе убито от нещо, чиято продажба аз самият вероятно бях уговорил в някой скъп ресторант, разговаряйки за времето или за световната политика.

Още една пауза. Когато продължи, като че ли вече говореше друг човек, съвсем безразличен към всичко това.

— Познавам добре оръжието и мунициите, с които е било убито семейството ми, и знам къде са се целили: в гърдите. Куршумът пробива малък отвор на влизане, по-малък от обиколката на кутрето ти. Но щом достигне до някоя кост, се разделя на четири и всяко от парчетата продължава в различна посока, унищожавайки безмилостно всичко, което се изпречи на пътя му: бъбреци, сърце, черен дроб, бели дробове… А когато срещне нещо по-плътно, като прешлен например, отново променя посоката си, отнасяйки остри костици и разкъсани мускули — докато накрая успее да излезе. Всеки един от четирите изходни отвора е голям почти колкото юмрук и въпреки това куршумът все още има силата да разпръсква из стаята парчета от влакна, месо и кости, налепили се по него, докато е преминавал през тялото. Всичко това трае по-малко от две секунди: две секунди не са дълъг период, за да умреш, но времето не се измерва по този начин. Надявам се, че разбираш.