Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 28

Мъжът постави пръста си на спусъка и се прицели в Шантал; тя с изненада установи, че държи пушката съвсем правилно, като професионалист. Дълго стояха така; момичето знаеше, че едно леко подхлъзване или трепване, предизвикано от някое внезапно появило се животно, могат да направят така, че пръстът му да помръдне и оръжието да изгърми. В този миг си даде сметка колко инфантилно се бе държала, опитвайки се да предизвика някого единствено заради удоволствието да го провокира с думите, че не е способен да стори това, което иска от другите.

Чужденецът държеше пушката насочена към нея, очите му не мигваха, ръцете му не трепваха. Вече беше късно — той може би се беше убедил, че всъщност идеята да убие това момиче, което го бе предизвикало, не е толкова лоша. Шантал се канеше да го помоли за прошка, но чужденецът свали пушката, преди тя да бе произнесла и една дума.

— Мога почти да докосна страха ти — каза той, връщайки пушката на Шантал. — Долавям миризмата на стичащата се от теб пот, въпреки че дъждът успява да я прикрие; и чувам туптенето на сърцето ти, което още малко, и ще излезе от гърлото ти, макар че вятърът люлее клоните и вдига адски шум.

— Тази вечер ще направя това, за което ме помолихте — каза Шантал, преструвайки се, че не е чула всички онези истини, които той бе изрекъл. — В края на краищата вие сте дошли във Вискос, за да научите повече за собствения си характер: дали сте добър или лош. И аз току-що ви показах следното: въпреки всичко, което изпитах и сега престанах да изпитвам, вие бихте могли да натиснете спусъка, а не го направихте. Знаете ли защо? Защото сте страхливец. Използвате другите, за да решавате собствените си противоречия, но не сте в състояние сам да вземете решение.

— Един немски философ някога е казал: Дори и Бог има своя ад и това е любовта му към хората. Не, не съм страхливец. Вече съм натискал други спусъци, много по-лоши от спусъка на това оръжие; с други думи, произвеждал съм оръжия, много по-добри от това тук, и съм ги пласирал по света. Всичко съм вършил съвсем легално, посредством сделки, одобрени от правителството, печати, разрешаващи износа, плащане на данъци… Ожених се за жената, която обичах, родиха ми се две красиви дъщери, не присвоих нито едно сентаво от компанията си и винаги успявах да получа онова, което ми се полага. Ти се мислиш за жертва на съдбата, а аз, тъкмо обратното, винаги съм бил много активен. Борих се с превратностите, които се изпречваха пред мен, загубих някои битки, спечелих други, но разбрах, че победите и пораженията са част от живота на всеки един, ала не и от живота на страхливците, както ти ги наричаш, понеже те никога не губят, нито пък печелят. Много съм чел. Ходил съм на църква. Боял съм се от Бога и съм спазвал заповедите му. Бях с много добра заплата като директор на огромна фирма. И понеже получавах комисиона за всяка сделка, печелех достатъчно, за да издържам жена си, да осигуря дъщерите си, внуците и правнуците си, като се има предвид, че търговията с оръжие движи най-големите капитали в света. Давах си сметка какво означава всяко едно оръжие, което продавах, затова лично следях сделките; открих много случаи на корупция, уволних хора, спрях продажбите. Оръжията ми бяха произведени, за да защитават реда — единственият начин да продължи прогресът и изграждането на света, поне така си мислех.