Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 80

— Той е слязъл в трезора и е освободил този сейф половин час преди да се появят в офиса, за да представят билета — каза Елвира, чието тяло се тресеше от чувство за безсилие.

— Знам, че е така — съгласи се Уили, — но…

— Но юридически това не доказва нищо. О, Уили, може и да се окаже напразно, но нека опитаме да хвърлим поглед на апартамента, в който са живели.

Свиха зад ъгъла и се озоваха пред тълпа притиснати към оградата зрители, които наблюдаваха Том Круз да застига тичащата Деми Мур и да я извръща към себе си.

— Нели спомена, че и онзи ден тук са снимали филм — промърмори Елвира. — Е, имаме да вършим по-важни неща от това да зяпаме.

Стоеше пред вратата на Кристофър стрийт №101, когато един познат глас извика: „Лельо Елвира“.

Двамата с Уили се завъртяха кръгом и видяха слаб млад мъж със смъкнати на върха на носа му очила да си пробива ловко път към тях.

— Браян, жив да си.

— Мислех, че си в Лондон — каза Елвира, докато го прегръщаше.

— Аз пък си мислех, че сте в Гърция. Току-що се върнах и те поискаха допълнителен диалог. Аз написах сценария за този филм. — Кимна към камерите надолу по улицата. — Вижте, трябва да се връщам. Ще ви потърся по-късно.

В този момент точно нагласяха прикрепена към камион камера малко по-надолу по улицата. Подсъзнателно Елвира си отбеляза факта, докато звънеше на портиера на №101.

Десет минути по-късно с Уили разглеждаха тристайния апартамент, в който покойният Тим Монахън беше издъхнал.

— Имате късмет — информира ги портиерът. — Рокси едва вчера се обади, че не иска апартамента повече, затова все още никой не знае, че е свободен. А вие сте тъкмо наематели, каквито управата търси — добави той искрено, като си помисли за дадения му от Елвира чек за хиляда долара, сега прибран на сигурно място в джобчето до гърдите му.

— Искате да кажете, че не е възнамерявала да го освободи, когато се преместят във Флорида?

— Не. Каза, че можело да й потрябва, но го беше прехвърлила на името на Тим.

В паянтовия разтегателен стол на покойния Тим Монахън се отразяваше сутрешното слънце. Останалата част от стаята беше празна. По пода още личаха следите от тебешир, с които полицията беше отбелязала местонахождението на мъртвото тяло.

По стола премина сянка. Изненадана, Елвира се обърна и видя — камиона на „Мираж филм“ с камерата да минава отвън.

— Точно това ми трябва — измърмори тя.

На следващата сутрин Нели Монахън седеше на един стол в стаята си в болница „Ленъкс Хил“ и чакаше да я изпишат. В скута си държеше бележник и записваше всичко, което трябваше да направи, преди да влезе в затвора. Натъженият Денис О’Шей й беше казал, че областният прокурор щял да се съгласи да бъде призната за виновна за по-малкото престъпление само в случай че тя приеме петнадесет години затвор без право на съкращаване на срока.