Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 79

— И като е признал пред Нели, че я е измамил, той си е мислел — ще си получи обратно билета и ще вземе половината от парите. Има смисъл — съгласи се Уили.

— Нели не е убила Тим. Онзи първи куршум съвсем леко е одраскал челото му. Рокси не е сграбчила ръката й, за да вземе пистолета, а за да го насочи към Тим.

Спогледаха се. Очите на Уили блестяха от възхищение.

— Най-умната червенокоска на света — рече той. — Има само един проблем, скъпа. Как ще го докажеш?

Как щеше да го докаже? Елвира направи списък откъде да започне. Искаше да говори с работниците, които бяха опразнили апартамента на Рокси. Тим беше споменал пред Нели, че е държал билета в сейф в някаква банка близо до Кристофър стрийт. Трябваше да я открие и да разбере кога е извадил кутията от сейфа и на чие име е бил той. Накрая се налагаше да говори и с портиера в сградата, където е било малкото любовно гнездо на Рокси и Тим.

Но дори мозъкът й трескаво да работеше, усещането, че всичко е напразно, не я напускаше. Фактът си оставаше — щеше да е почти невъзможно да докаже, че Рокси бе насочила ръката на Нели.

В девет часа звънна на Чарли Евънс в „Глоуб“ и обясни от какво има нужда. В десет той й се обади. Компанията „Столуърт Ван“ била изнесла покъщнината от апартамента на Рокси и Тим, докладва й той. Тримата мъже, свършили работата, днес се намирали на Източна петдесета улица. „Гринуич Сейвънгс банк“ на Западна четвърта е имала сейф на името на Тимоти Монахън. Наел го миналата година и го освободил преди три седмици.

— Изказаха желание да поговорят с теб.

Елвира записваше бързо и рече:

— Чарли, ти си истинска кукличка. — После затвори и се обърна към Уили: — Хайде, скъпи.

Спряха първо на Източна петдесета улица, където работниците на „Столуърт Ван“ опразваха един апартамент. Повъртяха се около камиона, докато тримата мъже не се върнаха, превити под тежестта на близо триметров гардероб.

Елвира изчака да го натоварят в подобната на пещера каросерия на камиона, после се представи.

— Не искам да ви отнемам нито минутка, но е много важно да ви задам няколко въпроса. — Уили отвори портфейла си и им показа три двадесетдоларови банкноти.

Те весело обясниха, че Тим не бил в апартамента, когато пристигнали там. Всъщност, когато се върнал малко преди десет, си личало, че жена му не го очаква. Рокси му изкрещяла: „Казах ти да се подстрижеш. Приличаш на мърляч“.

Плещестият работник се захили.

— После той спомена за някаква среща в десет, която не мислел, че ще й хареса, и тя попита: „Каква среща, да пийнеш нещо ли?“.

— Тъкмо си тръгвахме вече, и той ни извика да се върнем да вземем разтегателния му стол; но жена му ни каза да си вървим по пътя — рече най-дребният работник, онзи, който беше носил най-тежката част на гардероба.

— В съда това няма да докаже нищо — напомни Уили на Елвира час по-късно, когато излязоха от „Гринуич Сейвингс банк“, където бяха потвърдили информацията, че Тим Монахън бе наел сейф преди година — на сутринта, след като е бил изтеглен въпросният печеливш билет — и го посетил само веднъж — в деня, в който го закрил преди три седмици. Този ден го придружавала жена с безвкусна външност. Чиновникът беше познал Рокси на снимката. „Тази е.“