Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 78

— Не мисля, че го е направила умишлено — съгласи се О’Шей. — Но го е убила. Отпечатъците й са по пистолета. — Стана. — По-добре да се обадя ида започна да уреждам споразумението. Ще видя дали ще дадат на Нели малко време, преди да започне да излежава присъдата си.

— Той харесва Нели — отбеляза Уили, след като изпрати Денис О’Шей.

— С такъв мъж е трябвало да бъде през всичките тези години — съгласи се Елвира. Изведнъж се почувства стара и изморена. Аз съм само една досадна глупачка, помисли си тя. Отново се чу как съветва Нели да иде да се срещне с Тим. Чуваше също така как Нели й отвръща: „Способна съм да го убия“.

Уили я потупа по ръката и тя го погледна с благодарност. Той беше не само най-добрият съпруг на света, но и най-добрият й приятел. А горката Нели беше търпяла онзи тип, който не се е задържал на работа, карал се е с всички, пиел е прекалено много и на всичко отгоре е бил огромен като кит.

Защо, по дяволите, се е оженила Рокси за него?

Заради билета, разбира се.

Тази нощ Елвира не можа да спи. Отново и отново премисляше всяка подробност и все стигаше до едно и също нещо: петнадесетте години затвор за Нели Монахън. Накрая в два часа тя стана от леглото, като внимаваше да не събуди Уили, който очевидно вече караше втория си сън. Няколко минути по-късно с димяща кана чай в ръце седна до масата и пусна записа от първата си среща с Нели, а после и изповедта й, след като я бяха освободили под гаранция.

Нещо й убягваше? Какво беше то? Стана, отиде до бюрото, взе една тетрадка и химикалка, върна се до масата и пренави лентата. После, докато я прослушваше отново, започна да си води бележки.

Когато стана в седем часа, Уили я завари да чете бележките си. Знаеше какво прави тя. Сложи чайника да се затопли и седна на масата срещу нея.

— Не искаш да разбереш какво ти убягва, нали? — измърмори той. — Дай да погледна.

Половин час мина, преди Уили да се обади:

— Не откривам нищо. Но като чета за стария разтегателен стол на Тим, се сещам за стария Бъстър Кели. Помня, че и той имаше такъв стол. Дори настоя да го вземе със себе си в старческия дом.

— Уили, я го кажи пак.

— Бъстър Кели настоя да вземе разтегателния си стол…

— Уили, това е. Тим е седял на разтегателния стол, когато Нели е влязла в апартамента. — Елвира се пресегна през масата и грабна тетрадката си. — Виж. Нели казва, че хората, които са изнасяли мебелите, тъкмо са си тръгвали, когато пристигнала там. Защо не са взели и разтегателния стол? — Тя подскочи и стана. — Уили, не разбираш ли? Тим е имал причина да признае на Нели, че я е измамил. Обзалагам се на каквото и да е, че Рокси тъкмо му е била казала да се пръждосва. Останала е с него, докато не й е дал лотарийния билет и тя не го е занесла на гишето. След това вече не й е бил нужен.

Колкото повече говореше, толкова по-сигурна беше, че е ударила право в целта. Гласът й се извиси развълнувано, докато продължаваше:

— Тим се е опитвал да попречи на Нели да предяви претенции към част от печалбата, но и през ум не му е минавало, че Рокси ще го изиграе. Готова съм да се обзаложа, че като е наредила на работниците да оставят разтегателния стол, за първи път му е дала да разбере, че смята да го изостави.