Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 82

Заоглежда двата черни костюма, които си бе купила от „Ани Сез“ вчера. Единият беше със златни копчета. Другият — с покрити с пайети ревери. Избра този със златните копчета. Костюмът с пайетите изглеждаше малко прекалено весел. Рокси се облече, сложи обичайните си гривни и тюркоазните пръстени. Знаеше, че не изглежда на петдесет и три. Даваше си сметка, че с русата си коса и стройната си фигура все още беше доста привлекателна. А сега можеше да си позволи да остане такава още за дълго.

Всичко се свеждаше до това да си намери някой наистина интересен мъж.

Благодаря ти, Тим Монахън. Благодаря ти, Нели Монахън. Невероятно как се измъкнах като победителка от онази безнадеждна клопка, радваше се Рокси. Единствената й грешка беше, че хвърли истината в лицето на Тим, когато той видя работниците да си тръгват без разтегателния му стол от дневната. Все някак си щеше да успее да се измъкне. Определено би си държала устата затворена обаче, ако знаеше, че Нели Монахън ще позвъни на вратата секунди след като беше казала на Тим да иде да се удави в езерото и че няма да тръгне с нея. Докато Рокси оформяше устните си с червилото, телефонът иззвъня. Елвира Миън беше във фоайето.

— Нашата отправна точка ще бъде да поговорим за това как печелившият лотариен билет е довел до такава трагедия за вас — казваше съчувствено Елвира няколко минути по-късно, седнала срещу Рокси.

Рокси попи очите си.

— Съжалявам, че изобщо го намерих в чекмеджето с гримовете си. Открих го под една кутийка, а току-що бях чела статия за това колко много хора изобщо не се сещат, че имат печеливш билет и никога не разбират, че са могли да бъдат милионери — в нея се даваше и телефонът, на който да се обадим, така че се засмях и рекох на Тим: „Няма ли да е смешно, ако този билет е бил печеливш?“.

Елвира леко се завъртя, така че касетофонът в брошката й слънце да не пропусне нито дума.

— И какво отвърна той?

— О, онзи глупчо отвърна: „Не си хаби телефонното обаждане, освен ако не е номер осемстотин¹³“. Рокси изстиска от очите си сълзи. — Сега съжалявам, че го направих.

— Бихте предпочели да се занимавате с подготвяне на празненства, така ли?

— Да — изхлипа Рокси. — Да.

Елвира никога не говореше вулгарно, но една известна ругатня едва не се изплъзна от устните й. Вместо това успя да каже през стиснати зъби:

— Имам още само няколко въпроса и после нашият фотограф ще ви направи снимки.

Хлипанията на Рокси внезапно секнаха.

— Чакайте да погледна грима си.

Мел Ливайн, известният фотограф на „Глоуб“, беше получил недвусмислено нареждане: „Снимай в близък план ръцете й“.

Най-възрастната жива сестра на Уили, сестра Корделия, не обичаше да я оставят настрана от нищо. Като знаеше, че Елвира е свързана с Нели Монахън, жената, застреляла бившия си съпруг в присъствието на втората му съпруга, Корделия реши да направи внезапно посещение в Сентръл парк Саут.

Придружена от сестра Мийв Мари, младата полицайка, станала послушничка, Корделия беше пристигнала в апартамента и чакаше в креслото в дневната, когато Елвира се върна у дома. Тъй като креслото беше тапицирано с хубаво алено кадифе, а Корделия носеше дълги до глезените одежди и къс воал, на Елвира моментално й хрумна една отдавнашна мисъл — ако някога изберяха жена за папа, то тя щеше да прилича на Корделия.