Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 76

— Признал го е просто така! — възкликна Елвира.

— Толкова бързо, че едва не припаднах, а той през цялото време се смееше. Сега съм напълно сигурна, че се забавляваше за моя сметка. Осъзнах, че не съм си сложила брошката, и отворих чантата, започнах да ровя, за да я намеря, а Рокси изкрещя нещо за пистолета. Извадих го, за да им обясня, а той взе, че гръмна и Тим се свлече като торба с мас. След това всичко ми е мътно. Рокси се опита да грабне пистолета и следващото нещо, което си спомням, е, че се озовах в полицейското управление.

Посегна към чашата си.

— Така че, предполагам, няма защо да се безпокоя дали ще задържа този апартамент, или ще отида при братовчедка си в Ню Брънсуик. Мислите ли, че ще ме изпратят в същия затвор, където вкараха онази жена, която застреляла съпруга си, защото искала да задържи кучето при себе си след развода им?

Остави чашата и бавно се изправи. Елвира, Уили и Денис О’Шей видяха как лицето й се сгърчи.

— О, господи — изстена тя, — как можах да застрелям Тим?

После припадна.

На следващата сутрин Елвира се върна от посещението си при Нели в болницата.

— Ще я задържат няколко дни — каза на Уили. — Толкова по-добре. Вестниците са в стихията си. Погледни. — Подаде му „Поуст“. На първа страница имаше снимка на истерично ревящата Рокси, която гледаше как изнасят тялото на Тим от апартамента. Според тези писания Рокси твърди, че веднага щом се е появила, Нели е започнала да стреля.

— Можем да свидетелстваме, че е имала уговорена среща с Тим — отвърна Уили, — но Нели наистина каза, че Рокси, изглежда, не я е очаквала. — Челото му се смръщи, докато обмисляше положението. — Денис О’Шей се обади, когато те нямаше. Смята, че не е лоша идея да се споразумеем със съдията¹².

Елвира бръсна едно влакънце от ръкава на прекрасно ушития си костюм. Обикновено обичаше да облича този тоалет. Беше само номер 14, но успяваше да закопчее копчето на колана на панталона без прекалено много усилия. Днес обаче нищо не беше в състояние да я успокои. Може на Нели да й бяха измъкнали с измама печелившия лотариен билет, тя пък я бе снабдила с билет за затвора, разсъждаваше Елвира.

— Мислех си, че ако успея да открия онези деца, от които Нели е взела пистолета, поне бих доказала, че не е възнамерявала да отиде там въоръжена. Ще я накарам да ми ги опише.

Мисълта да действа й донесе известно облекчение.

— По-добре да се преоблека в някакви стари дрипи, за да се разхождам спокойно. Кварталът не е от най-добрите.

След около час, натъкмена с вехти дънки и протрита блуза с Мики Маус, на която бе закачена брошката слънце, Елвира застана на поста си на ъгъла на Авеню Б и Десета улица. Момчетата, които Нели й беше описала, бяха около десет-единадесет годишни. Едното било ниско и слабо, с къдрава коса и кафяви очи, а другото — по-високо и яко. И двете били подстригани късо и носели златни ланци и по една обеца.

Вероятността случайно да се натъкне на тях беше малка и след половин час Елвира започна систематично да обхожда магазините в квартала. Купи си вестник от единия, две ябълки от другия, аспирин от аптеката. Във всеки магазин подхващаше разговор. Късметът обаче я споходи едва при обущаря.