Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 60

Когато затвори след разговора си с Елвира, Корделия седна тежко на един твърд стол в кухнята.

— Мийв — рече тя, — нещо не е наред с Уили. Усещам го с костите си.

Телефонът иззвъня. Беше Артуро Моралес, управителят на „Флъшинг банк“, близо до стария апартамент на Уили и Елвира.

— Сестро — започна той разтревожено, — не ми се ще да ви безпокоя, но съм притеснен.

Сърцето на Корделия се сви, когато Артуро обясни, че Елвира се е опитала да изтегли сто хиляди долара от банката. Успели да й дадат само двадесет, но обещали да й осигурят останалите до петък сутринта; казала им, че при всички случаи трябвало да ги получи дотогава.

Корделия му благодари за информацията, обеща изобщо да не споменава, че е нарушил банковата тайна, затвори и рязко се обърна към Мийв Мари:

— Хайде. Отиваме да се видим с Елвира.

Елвира се появи в „Линкълн Армс хотел“ точно в четири часа. Беше сменила дрехите си в Порт Оторити. Сега, докато стоеше пред рецепцията, се почувства в безопасност, маскирана по този начин. Служителят кимна с глава, за да й покаже, че трябва да тръгне по коридора към вратата с надпис „Не влизай“.

Тя водеше към кухнята. Готвачът, седемдесетгодишен, който удивително приличаше на звездата в уестърните от четиридесетте години Габи Хейс, приготвяше хамбургери. От мазния грил се издигаха облаци пушек. Той вдигна поглед.

— Ти ли си Теси?

Елвира кимна.

— Окей, аз съм Ханк. Започвай да разнасяш поръчките.

В румсървиза нямаше разточителство. Разполагаха с кафяв пластмасов поднос, от онези, които могат да се видят в кафетериите на болниците, твърди книжни салфетки, пластмасови съдове и пакетирани в малки опаковки горчица, кетчуп и подправки. Ханк мушна безформените кюфтета в хлебчетата.

— Налей кафето. Не пълни чашите много. Сложи пържените картофи в чинийките.

Елвира се подчини.

— Колко стаи има в тоя хотел? — попита тя, докато подреждаше подносите.

— Сто.

— Толкова много!

Ханк се ухили, разкривайки пожълтели от тютюна изкуствени зъби.

— Само четиридесет се дават за нощуване. Тия, дето си взимат стаи за по един час, не се интересуват от рум сървиз.

Елвира запресмята. Четиридесет не беше толкова зле. Прецени, че в отвличането бяха замесени поне двама мъже. Един, който да кара колата, и друг, който да пречи на Уили да се справи с първия. Може би дори още един, онзи, който се беше обадил първия път. Трябваше да си отваря очите за големи поръчки. Поне беше някакво начало.

Започна да изпълнява поръчките, а Ханк настоятелно й напомни да взима парите веднага. Отнесе хамбургерите в бара, където се бяха разположили десетина съмнителни типа, каквито човек не би искал да срещне в някоя тъмна нощ. Втората поръчка отнесе на служителя на рецепцията и на управителя, който надзираваше хотела от една затънтена стаичка зад рецепцията. Тя беше за сметка на заведението. Третият поднос, съдържащ юфка и двоен бульон, беше за един размъкнат старец със замъглен поглед. Елвира беше сигурна, че бе поръчал юфката в последния момент.