Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 58

Бледият служител вдигна замъглен поглед.

— К’во искаш?

— Работа. Добра сервитьорка съм.

Нещо повече от презрителна усмивка раздвижи устните на служителя.

— Няма нужда да си добра, стига да си бърза. На колко години си?

— На петдесет — излъга Елвира.

— Ако ти си на петдесет, аз съм на дванадесет. Върви си вкъщи.

— Имам нужда от работа — настоя Елвира с разтуптяно сърце. Усещаше присъствието на Уили. Би се заклела, че е скрит някъде в този хотел. — Дайте ми тази възможност. Ще работя безплатно три-четири дни. Ако не се убедите, да речем, до събота, че съм най-добрата работничка, която някога сте имали, можете да ме уволните.

Служителят разпери ръце.

— Че к’во мога да загубя? Утре да си тук точно в четири. К’во каза, че ти е името?

— Теси — отвърна уверено Елвира. — Теси Магинк.

В сряда сутринта Уили усещаше нарастващото напрежение сред похитителите си. Кларънс твърдо отказа да позволи на Сами да излезе от стаята. Когато Сами се оплака, Кларънс му се сопна:

— След като си прекарал дванадесет години в килия, не би трябвало да имаш проблеми да стоиш затворен.

Не се бе появила камериерка, която да потропа на вратата, за да изчисти, но Уили реши, че вероятно така или иначе стаята не беше почиствана поне от година. Трите подобни на койки легла бяха залепени едно за друго с опрени до стената на банята възглавници. Тясна тоалетка, покрита с разни хартии, черно-бял телевизор и кръгла маса с четири стола завършваха декора.

Във вторник вечерта Уили беше убедил похитителите си да му позволят да спи на пода в банята. Там беше по-широко, отколкото в гардероба, и както изтъкна пред тях, ако успееше да се протегне при това допълнително пространство, щеше да е в състояние да върви, когато го заменяха срещу откупа. Не пропусна погледите, които си размениха, като чуха предложението му. Не възнамеряваха да го пуснат на свобода, за да ги разкрие. Това означаваше, че имаше четиридесет и осем часа, за да измисли как да се измъкне от този долнопробен хотел.

В три сутринта, след като се убеди, че Сами и Тони похъркват в унисон, а Кларънс неспокойно, но ритмично попъшква, Уили бе успял да седне, да се изправи на крака и да се облегне до тоалетната. Въжето, с което беше завързан за крана на ваната, беше достатъчно дълго, за да достигне до капака на казанчето. С окованите си ръце той го повдигна, остави го върху мивката и бръкна в мръсната ръждиво оцветена вода. Резултатът беше, че след няколко минути капането стана по-силно, по-често и по-настоятелно.

Това беше причината Кларънс да се събуди от тревожния звук на непрестанно бълбукаща вода. Уили се усмихна вътрешно с мрачна усмивка, когато Кларънс извика:

— Ще полудея. Звучи така, сякаш пикае камила.

Когато на сутринта от румсървиза донесоха закуската, Уили отново бе на сигурно място в гардероба с вързани ръце и крака и запушена уста, но този път Сами бе опрял пистолета си в слепоочието му. Откъм коридора пред стаята Уили чуваше тихия дрезгав глас, очевидно принадлежащ на стареца — единствен служител в румсървиза. Беше безсмислено дори да си помисля да привлече вниманието му.