Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 56

— Президентът! — Като долови недоверчивостта в гласа на Корделия, на Елвира й се прииска да бе споменала сенатора Мойнихан или пък някой конгресмен. Не мога да лъжа, подразни се тя. Не умея да го правя.

— Уили не би отишъл във Вашингтон без теб — изсумтя Корделия.

— Изпратиха кола да го вземе. — Е, това поне беше вярно, помисли си Елвира.

Чу едно „хъм“ от другата страна на линията. Корделия не беше глупачка.

— Е, когато се върне, кажи му да дойде право тук.

След две минути телефонът отново иззвъня. Този път появилият се номер не й беше познат. Те са, рече си Елвира. Даде си сметка, че ръката й трепери. Като се застави да мисли за медала си за актьорско майсторство в шести клас, посегна към слушалката.

Нейното „ало“ едва ли можеше да се нарече уверено.

— Надяваме се, че си ходила до банките, мисис Миън.

— Да, ходих. Дайте ми Уили.

— Ще можеш да говориш с него след минутка. Искаме парите до петък вечерта.

— Петък вечерта! Днес е вторник. Значи ми остават само три дни. Отнема много време да се съберат толкова пари.

— Просто го направи. А сега кажи „здрасти“ на Уили.

— Здравей, скъпа. — Гласът му звучеше глухо. После измърмори: — Ей, оставете ме да говоря.

Елвира чу слушалката да пада.

— Окей, Елвира — рече шепнещият глас. — Няма да ти се обаждаме до петък вечерта в седем. Тогава ще ти позволим да говориш с Уили и ще ти обясним къде да се срещнеш с нас. Запомни, опиташ ли се да ни правиш номера, за в бъдеще ще трябва да си плащаш водопроводните услуги. Уили няма да е наоколо, за да се грижи за това.

Слушалката изщрака в ухото й. Уили. Уили. Все още стискайки слушалката, Елвира се втренчи в изписания върху апарата номер: 555–7000. Трябваше ли да позвъни на него? Ами ако някой от тях вдигнеше? Щяха да разберат, че ги следи. Вместо това се обади в „Глоуб“. Както и очакваше, редакторът й, Чарли, все още беше на работа. Обясни му какво й трябва.

— Разбира се, мога да ти го намеря, Елвира. Звучиш малко тайнствено. Да не работиш по някой случай, за който готвиш статия за нас?

— Още не съм сигурна.

След десет минути той й се обади.

— Ей, Елвира, онова, което търсиш, е една отвратителна дупка. Става дума за „Линкълн Армс хотел“ на Девето авеню близо до тунела „Линкълн“. Повече от долнопробен е.

„Линкълн Арме хотел.“ Елвира успя да благодари на Чарли, преди да пусне слушалката и да тръгне към вратата. Просто в случай че я следяха, излезе от сградата през гаража и хвана такси. Понечи да каже на шофьора да я закара до хотела, после размисли. Ами ако някой от похитителите на Уили я забележеше? Накара го да я остави на автобусната спирка. Това беше само на пресечка от хотела.

С увита с кърпа глава и вдигната нагоре яка на палтото Елвира мина покрай „Линкълн Армс хотел“. Слисано осъзна, че беше доста голям. Вдигна поглед към прозорците. Дали Уили беше зад някой от тях? Сградата изглеждаше така, сякаш беше строена преди Гражданската война⁹, но поне имаше десет-дванадесет етажа. Как изобщо можеше да го открие в това място? Отново си помисли дали да не позвъни на ченгетата, но после си спомни как една съпруга им се беше обадила, а похитителите ги забелязали на мястото, където трябвало да вземат откупа, и избягали. Намерили тялото три седмици по-късно.