Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 49

Сами никога не бе споменал на Кларънс, че Тони се бе забавлявал с използваната при обира кола в нощта преди отвличането на банковия камион и беше минал през осеяна със счупени стъкла улица. Тони не би останал жив достатъчно дълго, за да изрази съжалението си, че не беше проверил гумите.

Един от спечелилите в лотарията, този, който беше инвестирал в коне, се оплакваше:

— Не съществуваха достатъчно пари на света, за да нахранят тези кранти. — Партньорите му закимаха енергично.

Сами изсумтя:

— Губим си времето с това. Тия откачалки нямат пукната пара. — Посегна да изключи телевизора.

— Чакай малко — кресна му Кларънс.

Говореше Елвира.

— Не бяхме свикнали да разполагаме с пари — обясняваше тя. — Искам да кажа, живеехме си добре. Имахме тристаен апартамент във Флъшинг и продължаваме да го държим, в случай че държавата фалира и ни помолят да забравим за останалите чекове. Аз бях чистачка, а Уили водопроводчик, така че трябва да бъдем предпазливи.

— Но водопроводчиците изкарват цяло състояние — възрази Донахю.

— Не и Уили. — Елвира се усмихна. — Отделяше половината си време да оправя безплатно инсталациите в енорийски училища и манастири, а също и на затруднени материално хора. Знаете как е. Толкова скъпо струва да бъдат поправени мивки, тоалетни и вани, та Уили смяташе, че това е начинът да облекчи живота на другите хора. И сега продължава да го прави.

— Е, сигурно сте се позабавлявали с парите? — попита Донахю. — Облечени сте доста изискано.

Елвира не забрави да спомене за Сайпръс Пойнт Спа, докато обясняваше, че наистина се бяха позабавлявали. Бяха си купили апартамент в Сентръл парк Саут. Пътували много. Участвали в благотворителни инициативи. Тя пишела статии за „Ню Йорк Глоуб“ и междувременно имала късмета да разкрие няколко престъпления. Винаги била искала да стане детектив.

— Независимо от това — заключи категорично тя — всяка година, откакто спечелихме от лотарията, спестяваме повече от половината от всеки чек. И всички тези пари са в банката.

Кларънс, последван от Сами и Тони, се присъедини към бурните аплодисменти на публиката в студиото. Сега Кларънс се усмихваше с тънка, безмилостна усмивка.

— Две милиончета на година. Да речем, че почти половината от тях отиват за данъци, това означава малко над милион годишно, от което спестяват половината. В банката вероятно имат два милиона долара. Това би трябвало да ни стигне за известно време.

— Ще я отвлечем ли? — попита Тони, като сочеше към екрана.

Кларънс му хвърли унищожителен поглед.

— Не, глупако. Погледни ги двамата. Той се е вкопчил в нея, сякаш от това му зависи животът. Ще рухне и ще припне при ченгетата. Ще отвлечем него. Тя ще ни се подчини и ще плати, за да го върнем. — Огледа се. — Надявам се на Уили да му хареса при нас.

Тони се намръщи.

— Трябва да държим очите му завързани. Не ми се ще да ме посочи сред наредените за разпознаване хора.

Този път Сами въздъхна.

— Тони, не се безпокой за това. В мига, в който получим парите, Уили Миън ще търси течове в река Хъдзън.