Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 39

— Все пак ми се струва толкова рисковано — възрази Синтия.

— Не е рисковано. Просто е — поправи я Елвира. — Повярвай ми, доста разбирам от тези неща. Ще се учудиш колко често убиецът е най-опечаленият на погребението. Това е факт.

Бяха стигнали до вилите.

— Сега какво? — попита Синтия.

— Сега отиваме у вас и ще чакаме доведената ти сестра да се обади. — Елвира кимна на Синтия. — Все още не ми вярваш. Почакай и ще видиш. Ще направя по чаша хубав чай. Много неприятно, че Крейтън се появи, преди да сме обядвали. Менюто си го биваше.

Тъкмо ядяха сандвичи със салата от риба тон на терасата във вилата на Синтия, когато телефонът иззвъня.

— Лилиън те търси — съобщи Елвира. Последва Синтия в кухнята, откъдето тя се обади.

— Ало. — Синтия почти шепнеше, Елвира видя как цветът се отдръпва от лицето й. — Здравей, Лилиън.

Елвира стисна ръката на Синтия и енергично поклати глава.

— Да, Лилиън, току-що се видях с Нед… Не, не се шегувам. Не виждам нищо забавно… Да. Ще дойда довечера. Не си прави труда да приготвяш вечеря. Присъствието ти винаги някак си успява да ми убие апетита. Освен това, Лилиън, вече осведомих Нед какво искам. Няма да променя решението си.

Синтия затвори и потъна в един стол.

— Елвира, Лилиън каза, че обвинението ми е нелепо, но не се учудвала — баща й бил способен да накара всекиго да загуби контрол. Тя е умна.

— Това не ни помага да измием петното от името ти. Ще ти дам брошката си, за да можеш да запишеш разговора. Трябва да я принудиш да признае, че нямаш нищо общо с убийството и че тя е накарала Нед да те вкара в капана. В колко часа й обеща да отидеш в къщата?

— В осем. Нед също ще бъде там.

— Чудесно. Уили ще дойде с теб. Ще легне на пода до задната седалка на колата. За такъв едър мъж удивително добре умее да се свива на кълбо. Ще те държи под око. Със сигурност няма да се опитат да ти сторят нещо в къщата. Би било прекалено рисковано. След Уили брошката слънце е най-голямото ми съкровище — заяви тя. — Ще ти покажа как да я използваш.

През целия следобед Елвира наставляваше Синтия какво да говори пред доведената си сестра.

— Тя трябва да е човекът, дал парите за ресторанта. Вероятно посредством някакви мними инвестиционни компании. Кажи й, че ако не плати, ще се свържеш с твой познат финансист, който е работил за правителството.

— Тя знае, че нямам никакви пари.

— Не знае обаче кой би могъл да е проявил интерес към случая ти. Онзи мъж, който е направил предаването за жените затворнички, е проявил такъв интерес, нали?

— Да. Джеф прояви интерес.

Очите на Елвира се присвиха и после блеснаха.

— Има ли нещо между теб и Джеф?

— Би могло, ако бъда реабилитирана за убийството на Стюарт Ричардс. В противен случай никога няма да има нищо между Джеф и мен или между когото и да било и мен.

В шест часа телефонът отново иззвъня. Елвира предупреди: