Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 37

— За какво говорите? — запита Нед Крейтън.

— Защо не седнеш, Нед? — покани го Синтия. — Знам, заведението е твое, но ми се струва, че въпреки това аз трябва да те почерпя. Все пак ти дължа една вечеря отпреди много години?

Добро момиче, помисли си Елвира.

— Абсолютно съм сигурна, че онази вечер бяхте вие, макар да сте понапълнели — изстреля тя възмутено към Крейтън. — Срамота е, че заради лъжите ви това момиче е трябвало да прекара дванадесет години от живота си в затвора.

Усмивката изчезна от лицето на Синтия.

— Дванадесет години, шест месеца и десет дни — поправи я тя. — Цялата ми младост, когато трябваше да завърша колеж, да си уредя живота, да ходя по срещи.

Лицето на Нед Крейтън се стегна.

— Блъфирате. Това е евтин номер.

Келнерът пристигна с две чаши вино и ги сложи пред Синтия и Елвира.

— Мистър Крейтън?

Крейтън го погледна гневно.

— Няма нищо.

— Мястото наистина е чудесно, Нед — отбеляза тихо Синтия. — Трябва да е струвало ужасно много пари. Откъде ги взе? От Лилиън? Моят дял от наследството на Стюарт Ричардс беше почти десет милиона долара. Колко ти даде тя? — Не изчака отговора. — Нед, тази жена е свидетелката, която тогава не успях да открия. Тя си спомни, че е говорила с мен онази вечер. Никой не ми повярва, когато разказах как една жена е ударила с вратата на колата си твоята. Но тя си го спомня. Спомня си много добре и че те е видяла. Цял живот ден след ден си е водила дневник. Онази вечер си е записала какво е станало на паркинга.

Поклащайки глава в знак на съгласие, Елвира изучаваше лицето на Нед. Започва да се изнервя, помисли си тя, но не е убеден. Беше време да се намеси.

— Заминах си от Кейп Код на следващия ден — обади се тя. — Живея в Аризона. Съпругът ми беше болен, много болен. Затова не сме идвали тук оттогава. Загубих го миналата година. — Съжалявам, Уили, помисли си, но това е важно. — И така, миналата седмица гледах телевизия, а знаете колко досадни са обикновено предаванията през лятото. Сякаш гръм ме удари, когато видях повторението на онова предаване за жените затворнички и после собствения си портрет на екрана.

Синтия посегна към плика, който бе сложила на съседния стол.

— Това е нарисуваният от мен портрет на жената, с която разговарях на паркинга.

Нед Крейтън посегна към него.

— Аз ще го държа.

Скицата показваше женско лице на фона на отворения прозорец на колата. Чертите бяха неясни, а фонът тъмен, но приликата с Елвира беше изумителна.

Синтия бутна стола си назад. Елвира стана заедно с нея.

— Не можеш да ми върнеш дванадесетте години. Знам какво си мислиш. Дори и с това доказателство в съда може да не ми повярват. Както не ми повярваха преди дванадесет години. Но сега има възможност това да стане, просто има такава възможност. И не смятам, че трябва да поемаш този риск, Нед. Най-добре е да поговориш с човека, който ти е платил да ме изведеш онази вечер и да му съобщиш, че искам десет милиона долара. Това е полагащият ми се дял от парите на Стюарт.