Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 36

— Обзалагам се, че ще е така. Сега не спирай да се усмихваш. Трябва да приличаш на изяла канарчето котка. Той тук ли е?

— Още не съм го видяла.

— Добре. Когато този пуяк се върне с менюто, попитай за него.

Метрдотелът се приближаваше към тях с професионална усмивка на учтивата си физиономия.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Да. Две чаши бяло вино. А дали мистър Крейтън е тук? — попита Синтия.

— Струва ми се, че е в кухнята и разговаря с готвача.

— Аз съм негова стара приятелка — представи се Синтия. — Помолете го да мине насам, когато се освободи.

— Разбира се.

— Би могла да станеш актриса — прошепна Елвира, вдигнала менюто пред лицето си. Винаги взимаше подобни предпазни мерки, тъй като се страхуваше се, че някой може да прочете по устните й какво казва. — И се радвам, че те накарах да си купиш този тоалет сутринта. Онова, което имаше в гардероба си, беше безнадеждно.

Синтия бе облечена с късо ленено сако в лимонен цвят и черна ленена пола. Към рамото й драматично бе завързан екстравагантен копринен шал в жълто, черно и бяло. Елвира я беше завела и на фризьор. Сега дългата до раменете коса на Синтия беше оформена в мека свободна прическа. Ненормално бледото й лице бе скрито под светлобежова пудра, която подчертаваше цвета на големите й кафяви очи.

— Изглеждаш страхотно — каза Елвира.

За съжаление Елвира се бе подложила на точно обратната метаморфоза — боядиса косата си в предишния оранжевочервен цвят и я подстрига неравно. Изряза ноктите си и ги остави нелакирани. След като помогна на Синтия да избере тоалета в жълто и черно, отиде на щанда с преоценени стоки и съвсем умишлено си купи лилава рокля за десет долара, фактът, че беше с един номер по-малка, отколкото трябваше, подчертаваше възглавниците от тлъстина по тялото й, за които Уили твърдеше, че били само начин природата да ни подготви за финалното сгромолясване.

Когато Синтия се възпротиви на осакатяването на ноктите и прическата й, Елвира просто отвърна:

— Всеки път, когато говориш за онази жена, я описваш като ниска и набита, с боядисана в червено коса и облечена като човек, който пазарува от намалени стоки. Трябва да изглеждам правдоподобно.

— Казах само, че дрехите й са ми се сторили евтини — поправи я Синтия.

— Все същото.

Сега Елвира видя как усмивката на Синтия изчезна.

— Идва ли? — попита бързо.

Синтия кимна.

— Усмихни ми се. Хайде. Отпусни се. Не му показвай, че си нервна.

Синтия я възнагради с топла усмивка и опря леко лакти на масата.

До тях се изправи мъж. По челото му бяха избили капки пот. Облиза устните си.

— Синтия, колко се радвам да те видя. — Протегна ръка.

Елвира го оглеждаше внимателно. Нямаше особено здрав вид. Тесните му очички почти се губеха в подпухналата плът. Беше поне с десет килограма, по-тежък, отколкото на снимките в архивите. Явно е от хората, които са красиви като деца и с възрастта стават все по-непривлекателни, реши Елвира.

— Радваш се да ме видиш ли, Нед? — попита Синтия, все още усмихната.

— Това е той — заяви натъртено Елвира. — Абсолютно съм сигурна. Беше пред мен на опашката за хамбургери. Забелязах го, щото се беше дяволски вкиснал, задето хлапетата пред него се колебаеха и се чудеха с какво искат да бъдат хамбургерите им.