Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 35

Уили влезе откъм терасата, като носеше филетата от лефер, които беше приготвил.

— Още ли се занимаваш с това? — попита той.

— Ъхъ. — Елвира вдигна една от изрезките. — Оранжевочервена коса, ниска и набита, в края на четиридесетте си години. Според теб това описание би ли отговаряло на външността ми преди дванадесет години?

— Много добре знаеш, че никога не бих те определил като ниска и набита — възрази Уили.

— Не съм казала такова нещо. Веднага се връщам. Искам да говоря със Синтия. Преди няколко минути я видях да се прибира.

Следващия следобед, като изпрати Уили отново на риболов, Елвира прикрепи брошката слънце към новата си лилава рокля и подкара заедно със Синтия към ресторант „Мункъсър“ в Барнстейбъл. Докато пътуваха, Елвира я подучваше.

— Сега запомни, ако той е там, веднага ми го посочваш. Аз ще го наблюдавам непрекъснато. Той ще те познае и непременно ще дойде. Знаеш какво да кажеш, нали?

— Знам. — „Беше ли възможно? — запита се Синтия. — Щеше ли Нед да им повярва.“

Ресторантът представляваше внушителна бяла колониална сграда, към която водеше дълга криволичеща алея. Елвира огледа сградата и невероятно живописния имот, който стигаше до морския бряг.

— Много, много скъпо място — каза тя на Синтия. — Тук със сигурност са играли много пари.

Интериорът беше в пастелносиньо и бяло. Картините по стените бяха хубави. В продължение на двадесет години — преди с Уили да спечелят от лотарията — Елвира беше чистила всеки вторник у мисис Роулингс, а домът й бе истински огромен музей. Мисис Роулингс обичаше да разказва историята на всяка картина, колко е платила за нея навремето — това тя съобщаваше тържествуващо — и колко струваше в момента. Елвира често си мислеше, че с малко практика би могла да стане екскурзовод в картинна галерия.

— Забележи използването на светлината и невероятния детайл — как слънчевите лъчи огряват праха по масата. — Възпроизвеждаше красноречието на Роулингс тъкмо на място.

Тъй като знаеше, че Синтия е нервна, Елвира се опита да я разсее — разказа й за мисис Роулингс, след като метрдотелът ги отведе до една маса край прозорец. Синтия усети как въпреки обзелата я скованост по лицето й заиграва усмивка, когато Елвира се възмути, че при всичките си пари мисис Роулингс никога не й бе подарила дори поздравителна картичка за Коледа.

— Най-стиснатата, най-долнопробната старица на света, но малко ми липсва — рече Елвира. — Никой друг не би работил за нея. Но когато му дойде времето, възнамерявам да изтъкна пред Всевишния, че в положителната ми графа има много червени точки благодарение на мисис Роулингс.

— Ако тази идея излезе добра, ще имаш в положителната си графа и много червени точки от фамилията Латъм — рече Синтия.