Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 16

— Карлтън Ръмзън, продуцентът — отвърна бързо Елвира. — Защо?

— Защото… — Еми свали очилата и разкри подпухналите си очи.

Елвира стисна момичето за раменете.

— Еми, какво има?

— Не знам какво да правя — простена Еми. — Не знам какво да правя.

Карлтън Ръмзън се върна в апартамента си. По челото му се стичаха струйки пот. Елвира Миън не беше глупава, каза си той. Онази забележка за шампанското не беше случайна. Колко ли подозираше?

Виктория стоеше на терасата и ръцете й леко докосваха парапета. Отиде неохотно при нея.

— За бога, не прочете ли всички онези бележки из апартамента? — запита той. — Едно бутване, и този парапет ще рухне.

Виктория беше облечена с бял спортен панталон и бял плетен пуловер. Ръмзън си помисли кисело каква гнусна наглост беше онова, което един моден коментатор веднъж бе написал: светлорусата красавица Виктория Ръмзън трябва винаги да се облича в бяло. Виктория бе приела съвета му присърце. Само сметките й от химическото чистене биха разорили повечето мъже.

Обърна се спокойно към него.

— Забелязала съм, че винаги се държиш гадно с мен, когато си разтревожен. Случайно знаеше ли, че Фиона Уинтърс ще бъде в сградата? А може би е пристигнала тук по твоя покана?

— Вик, не съм се виждал с Фиона близо две години. Много лошо, ако не ми вярваш.

— Достатъчно е да не си се видял с нея вчера, скъпи. Чувам, че полицията задава куп въпроси. Непременно ще излезе наяве, че двамата сте били, както твърдят журналистите — новина. — Направи пауза. — Е, добре, предполагам, че ще се справиш с това с обичайната си самоувереност. Междувременно докъде стигна с пиесата на Браян Маккормак? Имам едно от прословутите си предчувствия за нея, нали разбираш?

Ръмзън прочисти гърлото си.

— Онази Елвира Миън ще предаде на Маккормак да ми изпрати екземпляр този следобед. След като я прочета, ще сляза долу да се срещна с него.

— Дай ми да я прочета и аз. Тогава може да дойда с теб. Много ми се иска да видя как се е обзавела тази чистачка. — Виктория Ръмзън мушна ръка под лакътя на съпруга си. — Горкичкият. Защо си толкова нервен?

Когато Браян влетя в апартамента, профучавайки покрай Елвира с пиесата си под мишница, той завари Еми да лежи на дивана на леля му, завита е леко одеяло. Елвира затвори вратата след него и го видя как коленичи до Еми и я прегърна.

— Отивам в другата стая. Оставям ви да си поговорите — обяви тя.

Уили беше в спалнята и вадеше дреха след дреха.

— Кое сако, скъпа? — Той вдигна две спортни сака.

Челото на Елвира се смръщи.

— Трябва да си хубав за тържеството по случай пенсионирането на Пит, но не бива да изглеждаш така, сякаш искаш да се изфукаш. Облечи синьото сако и бялата спортна риза.

— И все пак не ми се ще да те оставям сама довечера — недоволстваше Уили.

— Не можеш да изпуснеш празненството на Пит — отвърна твърдо Елвира. — Освен това, Уили, бих искала да ми позволиш да ти поръчам кола с шофьор.

— Скъпа, плащаме сума пари, за да държим колата си в тукашния гараж. Няма смисъл да ставаме прахосници.