Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 15

— Искам да разговарям с адвокат.

Руни се изправи.

— Това, разбира се, е ваше право. Бих желал да ви напомня, че ако Браян е убил бившата си любовница, вие можете да станете съучастничка, като скривате улики. Уверявам ви, Еми, че изобщо няма да му помогнете по този начин. Не се съмнявайте, че ще повдигнем обвинение срещу него.

* * *

Когато Браян пристигна в апартамента си, на телефонния му секретар имаше съобщение от Еми.

„Обади ми се, Браян. Моля те.“

Браян трескаво набра номера.

— Здравей — прошепна тя.

— Еми, какво има? Звънях ти по-рано, но те нямаше.

— Тук си бях. Идва един детектив. Браян, трябва да те видя.

— Вземи такси до апартамента на леля ми. И аз тръгвам за там.

— Искам да говорим насаме. Става дума за Фиона. Тя беше при мен вчера. Проследих я до апартамента на леля ти.

Браян усети как устата му пресъхва.

— Не казвай нищо повече по телефона.

В четири следобед на вратата се позвъни настойчиво. Елвира скочи на крака.

— Браян си е забравил ключа — каза тя на Уили. — Забелязах го на масичката в коридора.

Но пред вратата стоеше Карлтън Ръмзън, а не Браян.

— Мисис Миън, моля да ме извините за безпокойството. — И при тези думи той влезе. — Споменах на един от помощниците си, че ще прегледам пиесата на племенника ви. Очевидно той е гледал предишната и смята, че е много добра. Всъщност беше настоявал да я видя, но я снеха от програмата, така че нямах тази възможност. — Ръмзън бе стигнал до дневната, беше седнал и потропваше нервно по масичката за коктейли.

— Мога ли да ви предложа някакво питие? — попита Уили. — Или предпочитате бира?

— О, Уили — обади се Елвира. — Сигурна съм, че мистър Ръмзън пие само хубаво шампанско. Предполагам, че съм го чела в „Пипъл“.

— Всъщност това е вярно, но не и в момента, благодаря. — Изражението на Ръмзън бе върхът на любезността, но Елвира забеляза как една вена пулсираше на гърлото му. — Къде мога да намеря племенника ви?

— Очакваме го да дойде всеки миг. Можете да го почакате, а ако искате, ще ви се обадя, когато пристигне.

Ръмзън очевидно бе възприел втората възможност, така че стана и тръгна към вратата.

— Чета бързо. Ако ми изпратите ръкописа горе, с него бихме могли да се срещнем около час след това.

Когато Ръмзън си тръгна, Елвира попита Уили:

— Какво мислиш?

— За известен продуцент е доста нервен. Мразя хората да тропат с пръсти по повърхността на масите. Това ужасно ме изнервя.

— Е, той определено е изнервен и не се учудвам. — Елвира отправи на Уили загадъчна усмивка.

След по-малко от минута звънецът отново прозвуча. Елвира забърза към вратата. На прага стоеше Еми Лейкър и от кока й висяха снопчета червена коса. Тъмни очила скриваха половината от лицето й, тениската прилепваше към стройното й тяло, а памучната пола приличаше на цветен водовъртеж. Елвира си помисли, че Еми изглежда като шестнадесетгодишна.

— Онзи мъж, който току-що си тръгна — запъна се Еми. — Кой беше той?