Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 14

— Нещата започват да се изясняват — обади се Елвира. — Браян, има ли нещо, което да си премълчал? Например да си сложил онова подходящо за кралици шампанско в сребърната кофичка вчера?

Браян изглеждаше озадачен.

— Защо ще го правя?

— Така си и мислех. — О, божичко, ама че история, рече си Елвира. Фиона не е останала тук, защото е имала прослушване. Хващам се на бас, че продуцентът, за когото е споменала на Браян, е Карлтън Ръмзън и тя му се е обадила и го е поканила тук. Затова бяха извадени чашите и шампанското. Дала му е ръкописа и тогава Бог знае защо са се скарали. Но как да го докажа? За момент Елвира потъна в размисъл. После се обърна към Браян: — Искам да си отидеш вкъщи и да донесеш последния вариант на пиесата. Говорих с Карлтън Ръмзън за нея; пожела да я види днес.

— Карлтън Ръмзън? — възкликна Браян. — Та той е най-важният човек на Бродуей, както и най-трудно достъпният. Трябва да си магьосница!

— Ще ти разкажа за това по-късно — каза Елвира. — Също така случайно знам, че с жена му заминават на малко пътешествие, така че да ковем желязото, докато е горещо.

Браян погледна към телефона.

— Трябва да се обадя на Еми. Сигурно вече е научила за Фиона. — Набра номера, изчака, после остави съобщение: „Еми, трябва да говоря с теб. Тръгвам си от леля Елвира към къщи“. — Когато затвори, очевидното разочарование пролича в гласа му. — Предполагам, че е излязла — измърмори той.

Дори когато чу гласа на Браян, Еми не помръдна, за да вдигне слушалката. Детектив Руни седеше срещу нея и току-що я бе помолил да опише подробно какво беше правила предишния ден. Сега вдигна вежди.

— Можехте да се обадите по телефона. Нямам нищо против да почакам.

— Ще се обадя на Браян по-късно — отвърна Еми. После спря за миг, като внимателно подбираше думите си. — Вчера излязох оттук около единадесет сутринта и отидох да потичам. Върнах се към един и половина и през останалата част от деня просто си седях у дома.

— Сама?

— Да.

— Видяхте ли Фиона Уинтърс вчера? — Очите на Еми се завъртяха към ъгъла, в който беше струпан багажът. — Аз… — Замълча.

— Еми, мисля, че трябва да ви предупредя: ще е само във ваш интерес, ако сте напълно откровена. — Детектив Руни погледна бележките си. — Фиона Уинтърс е пристигнала със самолет от Лос Анджелис приблизително към седем и половина сутринта. Знаем, че е взела такси до тази сграда и че едно момче за доставки, което я е познало, й е помогнало да качи багажа си. Казала му е, че няма да се зарадвате, когато я видите, защото преследвате гаджето й. След като мис Уинтърс е излязла, вие сте я последвали. Един портиер от Сентръл парк Саут ви е познал. Седели сте на пейка в парка от другата страна на улицата, наблюдавали сте сградата приблизително два часа, после сте влезли през служебния вход, който е бил отворен заради бояджиите. — Детектив Руни се приведе напред. Тонът му прозвуча поверително. — Качили сте се до апартамента на Миънови, нали? Мис Уинтърс беше ли мъртва вече?

Еми се втренчи в ръцете си. Браян винаги я закачаше колко са малки. „Но силни“ — смееше се той, когато играеха на канадска борба. Независимо какво ще каже, щеше да му навреди. Вдигна поглед към детектив Руни.