Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 17

— Добре тогава, ако си прекалено подпийнал, искам да ми обещаеш да не караш чак дотук. Иди в стария апартамент. Знаеш как успяваш да се подредиш, когато се събереш с момчетата.

Уили се усмихна смутено.

— Искаш да кажеш, че ако изпея „Дани, приятелю“ повече от два пъти, това трябва да ми послужи за сигнал.

— Точно така — отвърна твърдо Елвира.

— Скъпа, толкова съм скапан от пътуването и от случилото се снощи, че само ще пийна няколко бири с Пит и ще се прибера.

— Няма да е хубаво. Когато празнувахме печалбата от лотарията, Пит остана на тържеството ни, докато на магистралата не започна сутрешното задръстване. Сега трябва да поговорим с онези деца.

Браян и Еми седяха един до друг в дневната, хванати за ръце.

— Вече изяснихте ли си всичко? — запита Елвира.

— Не съвсем — отвърна Браян. — Очевидно Еми си е навлякла доста неприятности, като е отказала да отговаря на въпросите на Руни.

Елвира седна.

— Трябва да знам всичко, което те е питал.

Еми заразправя колебливо. Гласът й стана по-спокоен и самоувереността й се възвърна, когато каза:

— Браян, ще предявят обвинение срещу теб. Той се опитваше да изкопчи от мен неща, които ще ти навредят.

— Искаш да кажеш, че ме защитаваш. — Браян изглеждаше изненадан. — Няма нужда. Не съм направил нищо. Мислех си…

— Мислеше си, че Еми е в беда — обади се Елвира. Седна до Уили на дивана срещу тях. Даде си сметка, че Браян и Еми седяха точно пред онази страна на масичката за коктейли, където бе видяла размазаните отпечатъци от пръсти. Пердето се намираше леко вдясно. Човекът, който е седял на това място, е виждал прекрасно шнура за завесата. — Ще ви кажа нещо на двамата — обяви тя. — Всеки от вас си мисли, че другият може да има нещо общо със случилото се, но грешите. Просто искам да чуя какво знаете или какво си мислите, че знаете. Браян, има ли нещо, което премълча във връзка с вчерашната си среща с Фиона?

— Абсолютно нищо — отвърна Браян.

— Добре. Еми, твой ред е.

Еми отиде до прозореца.

— Харесва ми тази гледка. — Обърна се към Елвира и Уили и им разказа за внезапното и неприятно появяване на Фиона в апартамента й. — Вчера, когато Фиона излезе от апартамента ми, за да се срещне с Браян, като че ли откачих. Той бе толкова омагьосан от нея преди, че просто не бих издържала, ако това се случеше отново. Фиона е, беше, от онези жени, на които им трябва само да щракнат с пръсти, и мъжът е техен. Толкова се боях да не би Браян отново да се върне при нея.

— Никога не бих… — възпротиви се Браян.

— Замълчи, Браян — нареди му Елвира.

— Дълго време седях на пейката в парка — продължи Еми. — Видях Браян да си тръгва. След като Фиона не излезе, започнах да си мисля, че Браян може да й е казал да почака. Накрая реших да си уредя сметките с нея. Влязох след една прислужница през служебния вход и се качих със служебния асансьор, защото не исках някой да разбере, че съм била тук. Позвъних на вратата и почаках, после пак позвъних, след това си тръгнах.

— Това ли е всичко? — попита Браян. — Защо си се страхувала да го кажеш на Руни?