Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 183

А Махони мразеше кодирането почти колкото и тържествените паради.

Второто съобщение беше прехвърлено в съвсем друго устройство. Комуникационният отдел на генерала имаше само десетина от тях — върхът на сигурността. Записващи фишове в малка кутия от плас. Каквото и да съдържаше фишът, щеше да го види само Махони. На кутията имаше една вдлъбнатина, настроена на пръстовия отпечатък на палеца му. И щом генералът притиснеше палец към вдлъбнатината, фишът щеше да предаде незнайното си послание. Ако махнеше пръста си оттам или минеха тридесет секунди след края на записа, фишът се самоунищожаваше.

Махони знаеше, че тези съобщения са важни… и че едва ли вещаят друго освен катастрофа. Първото, кодирано с еднократната таблица, най-вероятно съдържаше заповеди. Остави го настрана засега и долепи палец до кутийката от плас.

Внезапно в мазето върху купчина обгорели рокли застана Вечният император. Разбира се, това беше само холографският му образ.

„Йън — започна записът, — пострадахме ужасно. Знам, че си пуснал това съобщение, преди да разшифроваш заповедите, затова ще ти ги кажа набързо.

Не мога да те подкрепя.

Нямам корабите, нямам и войските, които да ти изпратя с тях.

Досещам се, че сигурно вече си предвидил такава възможност. По дяволите, вече смяташ, че това е най-вероятно… защото от доста време в небесата над вас не се е мяркал никой от нашите.

Ето ти и заповедите в най-сбит вариант. Искам Първа гвардейска да задържи Кавит до последния куршум. Едва когато бъдат изчерпани всички налични средства за съпротива, имате моето разрешение да се предадете. Всички гвардейци, които успеят да се изплъзнат, да избягат и да продължат борбата с диверсии, имат моето разрешение да упорстват в битките. Едва ли има начин да попреча на гадните таанци да се отнасят с тях като с партизани, но ще направя всичко по силите си. Може би си очаквал и това.

Изпращам десет бързоходни пътнически кораба, за да приберат каквито цивилни са останали на Кавит. Изведи ги от планетата. Искам и ти да тръгнеш с тях.

Стигнах до най-тежкото за теб, Йън. Принуден съм да пожертвам твоята дивизия. Но няма да пожертвам онова, което са твоите гвардейци.

Вероятно имаш шест И-денонощия до пристигането на корабите от момента, в който получиш този запис. Искам да направиш подбор на кадровия състав. Най-добрите ти сержанти, офицери и специалисти трябва да се качат в корабите. Първа гвардейска дивизия ще загине на Кавит. Но ще има нова Първа гвардейска. Ние ще сформираме пак дивизията на Първичен свят и пак ще я пратим да се сражава.

Казах «ние» и точно това имам предвид. Ти ще си командирът на новата Първа гвардейска. Значи те искам в един от корабите.

Това е заповед, генерал Махони. Не очаквам да харесаш нито нея, нито мен. Но така трябва да бъде. От теб се иска да изпълняваш заповедите“.

Холограмата се усука и изчезна. Махони зяпаше празното пространство, което бе заемала допреди миг.