Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн
Алън Кол
Annotation
Късметът на Стен сякаш го е изоставил. Възложено му е да командва тактическа ескадрила в Пограничните светове, но той скоро открива, че имперските офицери предпочитат да се забавляват, вместо да усъвършенстват бойните си умения. А техните врагове таанци са избрали най-удобния момент и място да започнат своята отдавна подготвена атака срещу Империята. Стен и неговите екипажи се изправят срещу противник с несравнимо повече оръжия и войници…
Но Стен няма да се предаде без бой.
Алън Кол, Крис Бънч
Първа книга
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
Втора книга
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
Трета книга
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
53.
54.
55.
56.
Четвърта книга
57.
58.
59.
60.
61.
62.
63.
64.
65.
66.
67.
68.
69.
70.
71.
72.
73.
74.
75.
info
Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите
На
Оуен Лок,
Шели Шапиро
и Ръс Галън —
виновните съучастници
Заглавията на Книги 1, 2 и 3 са от XVII век на Земята и са поредица от команди за влизане в сражение на бойните кораби от британския флот. Заглавието на Книга 4 е полуофициална заповед към канонирите на кораба.
Първа книга
В боен строй
1.
Таанският кръстосвач прелиташе в дъга край умиращото слънце. Курсът бе определен окончателно и след броени часове корабът щеше да се спусне върху сиво-бялата повърхност на Фънди — най-голямата планета в системата Еребус.
Еребус изглеждаше като място, където никое същество не би желало да попадне. Светилото му беше толкова близо до издъхването, че хвърляше само бледа жълта светлина върху малкото си спътници, осеяни с кратери. Останалите по тези безплодни космически тела минерали едва биха стигнали за прехраната на един-единствен миньор. На място като Еребус човек може да закопнее за смъртта.
Лейди Атаго слушаше нетърпеливо дърдоренето по радиото между нейния екипаж и комуникационния център в главния космодрум на Фънди. Гласовете в другия край на връзката й звучаха мързеливо, нехайно, недисциплинирано… и се различаваха рязко от отсечените поредици думи, които изричаше нейният екипаж. Това дразнеше таанския й нрав.
Положението на Фънди бе оставено без надзор твърде дълго.
Лейди Атаго беше висока жена, стърчеше над мнозина от офицерите си. Ако някой плъзнеше небрежно поглед по нея, можеше и да й припише екзотична красота — дълга вълниста тъмна коса, големи черни очи и чувствени устни. В стройното й тяло имаше и намек за пищност. В момента то изглеждаше още по-добре в парадната униформа — тъмнозелена мантия, червена туника и зелен впит панталон.
При втори поглед всякакви мисли за хубост биха се изпарили заради тръпката, плъзнала по гърба. Тя беше таанска благородничка. С едно кимване можеше да отреди каква ли не участ, но непременно неприятна.
Щом корабът се намести в орбита за кацане, тя погледна към капитана, който наблюдаваше действията на екипажа.
— Скоро, милейди — увери я той.
— Ще имам нужда от едно отделение — каза тя.
И обърна глава — и гръб на капитана. Мислеше си за недисциплинираните глупаци на Фънди.
Корабът кацна върху леда на половин километър от центъра на космодрума. Двигателите спряха и виелицата, носена от бръснещия вятър, тутакси обгърна кораба в сивота.
