Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 181

Суламора преглътна тежко. Сим-мрежите внушаваха съвсем друга представа.

— Пратих гвардията там да задържи системата Калтор, защото рано или късно ще настъпи промяна, а аз ще се нуждая от опорна точка, за да нахлуя в системите на таанците. Оплесках се. Надявах се на по-голяма подкрепа от моите съюзници. И освен това не знаех, че таанците бълват бойни флотове, сякаш са евтини играчки от плас. Грешки. Сега съм длъжен да спася каквото мога. В столицата на системата Калтор — Кавит, има цяла тълпа граждани на Империята. Искам твоите кораби, за да ги изведа оттам… заедно с други хора, които са ми необходими.

Императорът разгада изражението на Суламора и се усмихна мрачно.

— Танз, когато си вътре в нещата, те имат съвсем друг вид. През следващите дни ще видиш още повече разруха и опустошение.

Търговецът се овладя и зададе най-важния си въпрос:

— Ще победим ли в тази война?

Императорът въздъхна. Взе да му писва от тези думи.

— Да. В края на краищата.

„В края на краищата“ — повтори наум Суламора. Прие, че Императорът не прелива от увереност.

— А когато победим…

— Тогава ще се постарая да съм адски сигурен, че таанците са под коренно различна система на управление. Не искам никога повече да ме тормозят.

Суламора се усмихна.

— Ще забиете ножа до дръжката!

— Не за това ти говоря. Искам да се промени напълно властта в таанските светове. Аз не съм във вражда с техния народ. Ще се опитам да победя в тази война, без да пръскам на прах планети, без да заличавам градове с бомби или подобни изпълнения. Народите не започват войните, правят го правителствата.

Суламора се взря в Императора. Смяташе се за познавач на историята. И както колекционираше героични творби на изкуството, се възхищаваше и на героичното в миналото. Смътно си припомни изказването на един героичен адмирал от Земята: „Умереност по време на война — това е нелепо“.

От все сърце се съгласяваше с тези думи. Разбира се, не беше достатъчно вещ в историята, за да знае, че този адмирал никога не е командвал флота си в нещо повече от дребни стълкновения, а докато започнала следващата война, и той, и свръхкорабите, които поръчал да му построят, остарели и станали излишни.

— Разбирам, ваше величество — каза той студено.

Императорът като че ли не разбра внезапната му неприветливост.

— Когато войната свърши, ще си получиш подобаващите награди. Струва ми се, че ще е подходящо да те назнача за някакъв регент на всички райони, обитавани от таанците.

Изведнъж на Суламора му се стори, че двамата с Императора говорят на езици, които нямат нищо общо помежду си.

Стана, почти без да е вкусил питието си, и направи нисък официален поклон.

— Благодаря, ваше величество. До една седмица ще съм готов да изпълнявам новата си длъжност.

После се обърна и излезе.

Императорът се вторачи в гърба му. После се изправи, заобиколи бюрото, взе чашата му и посръбна замислено. „Дали пък със сеньор Суламора не излъчваме на различни честоти. Е, и?“