Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 182

Остави чашата, върна се зад бюрото и набра на комуникатора обобщението на последните бедствени новини. Безпокоеше се за своята империя. Ако успееше да я задържи (а въпреки безцеремонната показна самоувереност започваше да се съмнява), можеше да се тревожи по-късно за отделни хора.

„Не мога, по дяволите!“ — осъзна ненадейно.

Остави комуникатора на изчакване и включи един съвсем специален компютър. Имаше един отделен човек, с когото трябваше да поговори. Макар че разговорът щеше да е едностранен.

70.

Генерал Йън Махони зяпаше отражението си в нацепените парчета на огледалото и умуваше.

Каквото и да си бяха мислили двама от любимите на Императора (и отдавна мъртви) бездарни писачи — Махони не беше сигурен как се казваха, но май бяха Силбърт и Гъливън, — имаше два модела за съвременен генерал-майор. Единият — в безукорна парадна униформа, позиращ в три четвърти със сабя, подходяща само за сечене на трева, пред строените си войски, окичени с медали. Другият — в бойни дрехи с димящ уилигън (какъвто имаше само в сим-филмите), с провесени по него гранати, подканящ хората си да се втурнат в някакъв пробив срещу напиращите орди на Лошите типове.

Генерал-майор Йън Махони не принадлежеше към никой от двата вида.

Наистина носеше бойни дрехи и наистина бе метнал на рамо уилигън. Но гащеризонът му беше разпран на задника, а благодарение на охраната си не бе стрелял нито веднъж с оръжието… засега. Пък и бойните му дрехи бяха нацапани с кал, розови и кремави петна.

Таанците най-накрая засякоха откъде се дават заповедите, откриха командния център на Махони и пратиха въздушни сили за унищожаването му.

Тактическите им кораби или смазаха малкото зенитни установки около щаба, или се примириха с попаденията на малкото останали им ракети. И щабът на генерала остана беззащитен под тях.

Някой извлече Махони от верижната машина секунди преди да я улучи таанска ракета. Той се просна по лице… в уличната мръсотия. От това беше калта по гащеризона.

Налиташе и втората вълна на таанската атака, той се хвърли да търси укритие — каквото и да е. Намери го, като скочи с главата напред в полуразрушен женски салон за красота. И по-точно в останките от нишата за гримиране. Оттам пък бяха розовото и кремавото.

Под салона имаше огромно подземие и Махони прецени, че ще е удобно за нова щабквартира. Прокараха резервни комуникации надолу и той се зае отново да води своята война, като се зъбеше начумерено на отражението си в парчетата от паднало наблизо огледало.

Един техник нахълта с тропот в стаята.

— Две съобщения, сър. От ИмпГлав. Вашият шифровчик каза, че ще имате нужда и от това.

ИмпГлав — Имперският главен щаб. На Първичен свят. А кутията, която техникът му подаваше, беше сред най-мразените от Махони уреди за сигурност.

Погледна съобщенията. Едното беше на обикновен фиш. Твърде странен обаче беше калъфът, в който го донесе техникът — със сензорна ключалка за отпечатък от пръст и еднократни кодови таблици вътре. Онзи, който кодираше съобщението си, го пишеше по таблиците, а получателят го разшифроваше с втори екземпляр от същите таблици. След това и двата екземпляра се унищожаваха. Твърде стара, но неуязвима и до днес система.