Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 184

После отвори кутията с кодовете и извади еднократната таблица — всъщност малък компютър, чиито програми се изтриваха при изпълнение.

„Съжалявам, твое Вечно императорство — рече наум генералът. — Ще изпълня заповедите. Всички без последната. Щом оставяш моите гвардейци да измрат, адски сигурно е, че и аз ще бъда с тях“.

71.

Стен и остатъците от отряда му се върнаха в съмнителната безопасност на имперския периметър без никакви произшествия.

Пред Стен се откриваше бъдеще без избор. Той знаеше, че разнородната му шайка ще получи нови припаси и оръжия и ще бъде напъхана обратно в месомелачката на неспирните таански атаки. Навъсено се питаше кой от тях ще умре последен. Това им предлагаше бъдещето — да бъдат убити, ранени или пленени.

Както цялата Империя, той също не бе свикнал с пораженията. Но друго не му оставаше.

Не се изненада много, когато отговарящият за попълването на частите офицер му съобщи неочаквани заповеди. Отрядът му трябваше да предаде всички оръжия с изключение на личните и да остане в готовност за специална задача.

На самия Стен наредиха да се яви при Махони в тактическия оперативен център. Преди това той успя да изкрънка няколко литра вода, за да се обръсне, а и да се поизмие колкото платена мацка между двама клиенти, намери си и прилично чисти бойни дрехи горе-долу по мярка.

Оперативният център още беше в подземието на салона за красота. Махони довърши инструктажа за шепата офицери, които имаха същия опърпан вид като началника си, и му махна да влезе в малкия кабинет, използван преди за комуникационната система на салона.

Там ги чакаше адмирал ван Дорман.

Махони сопнато осведоми Стен за текущото положение. Десетте пътнически кораба бяха потеглили към тях, за да приберат цивилните граждани на Империята и „подбрани кадри“ от Първа гвардейска. Съпровождаха ги четири разрушителя (толкова успели да им отделят) и досега таанските патрули не ги бяха открили. Очакваше се да пристигнат след четири дни.

Изведнъж 23-ти флот отново имаше нужда от своите техници. Разполагаха само с четири кораба, годни за полет: два разрушителя — единият от които корабът на Халдор „Хуша“, един престарял патрулен катер и „Блатен паток“.

Те трябваше да бъдат приведени незабавно в колкото се може по-добра бойна готовност. Оцелелите техничари на Стен, свикнали да се оправят находчиво, щяха да бъдат назначени в кръстосвача.

„Просто така назначени ли?“ — зачуди се Стен. Не знаеше ще получи ли някакво обяснение.

Махони тъкмо се накани да му го предложи, но ван Дорман отвори уста.

— Генерале, този мъж все още е под мое разпореждане. Бих предпочел…

Махони се взря в измършавелия флотски офицер, кимна и излезе.

Ван Дорман се облягаше на едно бюро, погледът му беше празен. Заговори почти монотонно.

— Капитане, май всички се сблъскваме по някое време с един проблем — с остаряването си все по-малко харесваме промените.

Стен си мислеше, че вече няма какво да го изненада, но се заблуждаваше.

— Аз много се гордеех с моя флот. Разбирах, че не ни дават най-съвременното оборудване, а и бяхме твърде далеч от Империята, за да ни изпращат винаги най-добрите служители. Знаех обаче, че сме силна бойна единица.