Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 185

— Да — замислено продължи ван Дорман. — Очевидно е, че съм си въобразявал какво ли не. Затова когато се появи наперен младеж и ми натякна, че имам само държащи на показния блясък марионетки, а командната ми структура е закостеняла, бюрократична, остаряла и сляпа, аз не се настроих доброжелателно към този офицер.

— Сър, никога не съм казвал, че…

— Присъствието ви беше достатъчно — прекъсна го ван Дорман с намек за гняв в гласа. — Капитане, възприел съм правилото никога да не се извинявам. И не смятам да го наруша. И все пак… Причината да искам вие и отрядът ви да бъдете назначени на „Блатен паток“ е моята увереност, че таанците ще ни ударят безмилостно, когато се опитаме да отстъпим заедно с идващите пътнически кораби. Очаквам да дадем многобройни жертви. С голяма вероятност включвам и себе си сред тях.

„И сигурно ще познаеш“ — вметна мислено Стен.

— Назначих ви за оръжейник на „Блатен паток“. В нормалната командна верига щяхте да бъдете четвърти по старшинство след помощник-капитана, навигатора и старшия инженер. Сега не е време да се придържаме към нормалното — продължи ван Дорман. — Уведомих съответните офицери, че ако вече не съм в състояние да изпълнявам задълженията си, вие поемате командването на „Блатен паток“.

— Браво на вас, капитане — ван Дорман дори се усмихна. — Питах ще успея ли да изтрия това каменно изражение от лицето ви.

— Причината е — продължи той гробовно, — че не се доверявам на тези офицери, които пак аз издигнах на сегашните им длъжности. Мисля, че съм ги подбирал по умението да се приспособяват и да се подмазват, а не заради качествата им на командири. И не съм убеден, че някой от тях би се държал подобаващо в критичен момент. Разбирате ли ме?

— Тъй вярно, сър.

— Освен това уведомих капитан трети ранг Халдор, че макар да е произведен в чин по-рано от вас, вие поемате командването на целия ми флот, ако аз загина. Моят флот… — с кротко удивление повтори адмиралът. — Два обикновени разрушителя, един музеен експонат и безполезно туловище…

— Та такива заповеди ще изпълнявате, капитане — довърши ван Дорман. — Предполагам, че ако оцелея при оттеглянето, ще бъда изправен пред военен съд от висши офицери. Така да бъде. Може и да съм го заслужил. Но аз няма да завърша кариерата си с пълно поражение. Погрижете се „Блатен паток“ да се сражава като боен кораб, а не като любимата играчка на един уморен старец.

Гласът на ван Дорман пресекна и той се извърна. Стен застана мирно; разговорът явно бе стигнал до своя край.

— А, капитане… Още нещо. Лично е. Моята дъщеря ви изпраща поздрави.

— Благодаря, сър. Как е Бриджит?

— Все още жива и здрава. И още работи при новата си… приятелка. — Следващите думи едва се чуваха. — И това едва ли ще го проумея някога.

Стен нямаше какво да каже. Отдаде чест на гърба на стареца и се измъкна навън.

72.

Четирите кораба, останали от 23-ти флот, се свираха под земята заедно с войниците и цивилните. Разрушителите бяха скрити на около два километра един от друг в разширен тунел на подземни влакове. Патрулният катер беше замаскиран в порутен хангар. Но най-трудно беше да укрият някак едрогабаритния „Блатен паток“.