Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 180

Суламора остана само няколко минути в приемната, преди да го заведат в библиотеката.

Императорът изглеждаше толкова уморен, колкото се чувстваше. Посочи една маса, на която имаше храни и напитки. Суламора отказа. Императорът подхвана без увъртания:

— Танз, току-що реквизирах десет от твоите бързи пътнически кораби.

Зениците на Суламора се разшириха, но едрият предприемач успя да се предпази от друга реакция. В края на краищата Императорът се бе обърнал към него на малко име.

— Сър, с каквото и да разполагам, то е ваше. Само поискайте.

— Тъй си е, по дяволите — съгласи се Императорът и зададе наглед несвързан с казаното въпрос: — Откога въоръжаваш търговските си кораби?

— Не разбирам, ваше величество. Почти всички мои кораби имат оръжия.

— Стига де, Суламора. Изкарах тежка нощ и ми се ще да полегна малко, преди да съмне. Имаш кораби, които хвъркат насам-натам с повече огнева мощ от моите фрегати.

— Вярно е — потвърди Суламора, — че си позволих да увелича въоръжението на някои от съдовете, които притежавам. Както сам се досещате, на онези, чиито маршрути минават близо до таанските галактики.

— Практичен подход — отбеляза Императорът и търговецът си отдъхна. — Затова ти взех десет от тях. След малко ще ти обясня защо. Другата причина да поискам тази среща е, че реквизирам и теб.

Суламора реагира не особено умно:

— Ъ?

— От двадесет минути си мой министър на корабостроенето. Това те прави член на моя таен кабинет.

Предприемачът се стресна. Дори не знаеше досега, че Императорът има таен кабинет.

— Искам да строиш кораби за мен. Не ми пука кой и как ще изпълнява поръчките. Твоите заповеди ще имат най-висше предимство. Дава ти се неоспоримо право да използваш всички суровини и работници, от които се нуждаеш. Искам още бойни кораби. И то за вчера. Не ми остана време за наддаване, спорове и интриги, както беше доскоро. Налей си питие. Аз ще пийна чай.

Суламора го послуша.

— Понасяме загуби — продължи Императорът, взрян в гърба му. — Таанците разгромяват флотовете ми по-бързо, отколкото успявам да ги попълвам. Ти ще промениш това.

— Благодаря за честта, ваше величество. С каква администрация ще разполагам?

— Не ми пука. Ако искаш, доведи си всичките сметкаджии и хитреци от твоите фирми.

— А какъв бюджет ми отпускате?

— Кажи ми, когато ти свършат кредитите, и ще ти намеря още.

— Ами финансовият надзор?

— Ще минем без него. Спипам ли те обаче да се оливаш в кражбите или да купуваш боклуци, ще те убия. Със собствените си ръце.

Императорът изобщо не се усмихваше. Суламора лекичко смени темата.

— Сър, може ли да ви попитам нещо?

— Давай.

— Казахте, че ще ми обясните за какво са ви десет от моите пътнически кораби.

— Да, ще го направя. Това е само за твоите уши, Танз. — Императорът помълча. — Направих цял куп грешки в началото на войната. И една от тях е заблудата, че моите хора в Пограничните светове са по-способни, отколкото са всъщност.

— Но, сър… вие изпратихте там Първа гвардейска.

— Така е. Те са най-добрите, които имам.

— И те побеждават.

— Как пък не! Ритат ги по задниците. Гвардейците… или каквото е останало от тях, са се вкопчили в нищожна територийка на един-единствен свят. И след около седмица ще бъдат прегазени и избити.