Читать «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)» онлайн - страница 52

— Да ви запозная с господин Патева, новия председател на апелацията, завчера пристигнал — каза Филович, като му представи госта.

Те се ръкуваха сухо и вежливо.

Патев беше висок, едър момък, на около трийсет години, с пълно, подуто, бледо лице, облечен модно, със светски маниери. Малките му сиви очи изпитливо се вгледваха в Стремски.

— Как сте, господин Стремски? Спънахте се и вие да дойдете! — попита Светлина усмихнато госта. — Вий сте много любезни.

— Господин Стремски е потънал в занятия, щото е забравил приятелите си — допълни също усмихнато Голичев.

Светлина даде тона на притворствата и те се занизаха. И Иваница, и Елисавета, и Никола — всеки на свой ред схитрува веднаж или дваж, престори се, че никаква тайна не съществува между тях и Стремски, като че ли Патев би подозирал нещо или бе дошъл да ги изпитва…

Иваница каза:

— Господин Стремски става вече половина месец, как не е турил крак у стария си бащин приятел. Бог да го прости баща ви: беше рядък човек.

— Преди три дни само ви видях на вечеринката — обади се Елисавета; — но не можах да ви позная: така ми се видяхте другояче. Заранта Светлина ми каза, че вие сте били, дето се ръкувахте с мене.

Госпожа Елисавета погледна знаменателно Светлина, после — Стремски, доволна, че е схитрувала изкусно.

Драга каза невинно:

— Чух, че вчера сте ходили на Гюргево, господин Стремски?

Всички чувствуваха особено наслаждение да се спрат на тая опасна тема и да лъжат без нужда, и че имат случай да блеснат със съобразителност и тънкост на ума. В стаята царуваше атмосфера от лъжа.

Разговорът мина след това на други предмети: на политиката, на правосъдието, на очакваното посещение Русе от княза Дондукова, на тукашния живот.

Патев взимаше живо участие в тази пъстра беседа и се засягаше до въпросите със знание и вярност на погледа. Той говореше спокойно и бързо, но логически и с думи добре подбрани. Той се слушаше с удоволствие.

Падна думата и на семейний живот в Русе. Цялото семейство Филович се възторгваше от благата и прелестите на домашното огнище. Тук Светлина намери пак сгода да покаже своя светски такт и женска тънкост — не пред Патева, а пред Стремски. Тя взе думата и каза:

— Много говорят в нашия век против женитбата, напада се семейния живот. Но ония, които въстават срещу тях, виждат само изключенията. Но изключенията правило ли са, кажете, моля? Моето убеждение е, че женитбата е най-голямо благодеяние. И ония, които най-много викат, свършват с това, че се оженват, защото там е щастието. Ний, женените, можем да знаем това — и тя се усмихна някак си нежно към мъжът си.

„Неуловен влъхва от царя по-голям“ — мина през ума на Стремски, като гледаше този победоносен вид на Светлина.

— Ние по личен опит говорим, господин Патев — допълни Никола мисълта на жена си и й хвърли залибен поглед, каго че се намираше още в медовия си месец.